Дели ни параван от стъкло.
Ти си всичките ми слаби места -
по-нависоко, по-далече, с повече
дар слово. Екранът е прозрачен,
но подвеждащ. Кого виждам във всичко,
което не ни се е случило? Себе си по́-
нависоко, далече и повече.
Няма ти и той,
кого да обвиня за собствената тленност
и кого да натоваря за нещата, които не правя.
Парализиращо осъзнаване,
няма кой.
Тук съм, но без да мога да мръдна.
Бягам, но кръвта ми тежи,
освен когато
изписвам съня в едно интравенозно
земетресение.
нямаш сили
не дай боже воля
за нещо откачено
(като разходка по Графа)
имаш си планове
за ананда баласана
Казвам ти, странно е.
Снощи ми се стори, че ултра-
виолетов е станал памукът.
Зарових се под възглавницата си,
вместо яростно да я стискам под себе си.
Сънувам гъсто. Книгите ми
се процеждат като черно еспресо
между двата лоба. Отново ще спирам
еротиката, защото не мога. Предавам се
на този вортекс от паранормални явления.
Сутрините вече не ме правят нежна, а
гледаща гневно старица. Два бели косъма
на дясната вежда. Само практични покупки,
само по две срещи в месеца. Мъжът ми ме
търси във тъмното, но сме заспали на два различни
етажа. Как да му кажа?
Познавам си тъмното и не искам да му
давам от сока му. Там съм плувала най-
уверено и най-първично. Оставям се флотираща
в черния сок на тъмницата. Няма страх, само
дишане бавно, дълбоко от нищото.
Защо не идвате, защо не ви се говори?
Нощем чувам мощната ви стридулация,
разхвърляни под прозореца тънки антени
улавят и губят на бис своя сигнал.
Страх ме е, че само ви преча,
че вие сте вътре, а аз съм извън.
Искам като вас да приспивам крилата си
и да се будя през юни от нимфически сън.
Днес беше зле. Ти вероятно знаеш как е - децата тръгват назад и всичко, което представляваш, отстъпва, отстъпва. Работата ти, пазаруването, яденето в печката, ах, да, писането. Паниката заселва гърлото, очите. И снощи тази невестулка от съня ми, която беше захапала здраво дясната ми ръка...
Все пак една от всичките ми ръце трябва да оркестрира другите. Или не?
Понякога те виждам. По-скоро чувам как шумолят полите ти, когато се обличаш сутрин. В 4:30. Чаят ти. Мразиш ли пейзажа през себе си? А харесваш ли го? Познавам как любовта засяда в гърлото на майката, докато се чуди как да избяга за малко от децата си. Как им иска прошка, но и не съвсем — че иска да бъде сама. Обличаш се и сядаш да пишеш, почеркът ти променя курса си непрестанно, драскаш, отричаш и отсичаш. Накрая остава нещо друго. Е и?
Всяка буква е контракция. После идва редуването на реалности - битът, трансът, битът, трансът. Но аз нямам ръкопис, който да оставя, пред блока няма бряст, не знам дали в живота на мъжа ми има друга, никоя не ми е звъняла. Оставям лицето ти тук, разделям се от теб. Ако можех да ти се обадя, не бих.
Деветият месец винаги срязва удобството.
Мускулите за забавят, докато мозъкът бърза.
Не е време за нищо, докато е време за всичко.
Световъртеж, пропадане, побеляване.
Усещам, че когато ме е страх, имам нужда от асани
- да стоя повече вкъщи, но с отворени прозорци навсякъде.
Парализирана съм като плячка
-та на мисълта си.
Черен
ръкопис
петмез от май
горчивка от септември
между чили кон карне
и давидоф контражур
черен
амур
ТИ, престъпен демон от кладенеца
на роклята ми, от ръба, от чашката, от
сгъвката, видян и изгълтан с двете
очи и с устата, която мълчи
и ти мълчиш в тази трансгресия, в този танц,
в това действие, в което ролите нямат
пол, а само дъно, но на дъното
вода, огледало, течен тис, течен ти,
който се чуваш, когато крещиш,
а когато мълчиш - още повече.
Send message.
Authenticity is a lie.
Зареждане на още публикации.
Машина за мъглуване.
Гледай собствения си живот, не се фиксирай в чуждия.
Можеш ли да приемеш някого, без да го разбираш?
Learn from Water Mercuries.
Като почнеш и ти...
Какво се вижда от малката количка, с която профучаваш? Паячета, мравки, тревички? Твоите жълти намерения, околовръстният път на раздялата с мама.
Ето ги двата ти разранени палеца. Съединител и Спирачка. Всеки дрифт с червена количка води до още кръв. Как ли ще треперя след 16 години, когато искаш ключа за колата? Не е ли забавно как твоето уверено детско шофиране е в пълен противовес с моето неуверено възрастно. Как вземаш страха ми го правиш на пух и прах пред очите ми...
2 години от твоето изгряване от корема ми. Объкрвам се всеки път, когато се опитвам да обговоря чувствата си към теб, дните минават като примигвания, старостта ме застига шеметно бързо, усещам се тленна край теб и в същото време жива, безспорна. Няма времепространство за размисли, има интензивно, яркочервено обичане.
Къдрица. Очички копчета към утре. Нова бръчка край устата ми. Бързи силни крачета. Моят разбит кръст. Твоите примитивни думи. Моите побеляващи коси и все по-избеляваща памет. Твоето устремено рисуване, твоите ясни граници, твоята усмивка от сутрин до вечер. Моето вслушване.
След твоето раждане се преобърнах. Беше най-болезненото и най-щастливото пристигане на място, на което не съм била - в мен. Интензивността на първата ти година отстъпи място на сангвиничното ти живеене в новосъздадения сезон у дома, вечното лято. Изпробва всяко стъпало, от което може да се пада, откри огромната привилегия да имаш брат, брат като "Мами", както го наричаш, неусетно преобрази семейството ни в търпеливо и суперадаптивно цяло. Благодаря ти за тази мощна лъчиста енергия, с която светиш около нас, мили мой Сава!
Навършваш the terrible two в пандемия и страховити властови безчинства. Мъчно ми е, че това е светът, който ще се отваря пред теб. Откакто съм майка, разбирам все по-добре хората, които не желаят да имат деца именно заради света, в който ще трябва да ги гледат.
Скоро татко ти ми каза, че съжалява единствено, че не си ни се случил по-рано. Аз пък знам, че се роди тогава, когато трябваше, след един сеизмичен лъвски рев в зоопарка. Кръстихме те с първите букви на татко и бате, името ти те извика, момчето ми. Как съм си мислела, че мога да имам някое друго дете?!
Обичам твоя футбол за десен крак и пица с вилица в лява ръка. Обичам как спиш, излегнат върху цялата възглавница и как винаги си готов за още няколко спускания от пързалката. Обичам смеха ти като малки конфети!
Как минава времето, мило мое дете! Как не искам да пусна бебето и как е трудно да не стискам здраво. Дано растеш здрав и щастлив, Сава! Честит рожден ден!