Vespertine

20.8.20

Мълча с хтоничен трясък.
Изречението се препъва в коленете ми
и само сричка се изхлузва, не——
поискана. Съска неспокоен сокът
на лошата граматика, на бедния
речник, на психосоматиката. 
От дни неяли, стиховете ми ми викат
Дръж!
Отдолу изпълзявам аз
с нож, змия и няколко подземни кучета.