-

17.7.20

Аз нямам теб и ти мен нямаш.
Близо си, планински, зеленееш
във окото ми, навес или мъх,
в който да изсипя плитката си
или своите съмнения. И спрях
да искам да си всичко или да кръжа
около теб за малко от лъчите ти.
Тази свобода в неискането! Опакото
на стремежа.