terrible twos

14:41

Полагам сериозни усилия да не пречупвам родителството през вината. Достатъчно надеждна, усърдна и отдадена майка ли съм? Полагам ли безкомпромисно основите на възпитанието и дисциплината? Обяснявам ли всеки път на сина си защо не трябва да се втурва към люлката, когато на нея се люлее с все сила два пъти по-голямо дете? Мога ли да бягам достатъчно бързо, че да го спася от евентуална черепна травма? Чие не е по-силно - моето или неговото?

Детето ми става на 2. Ужасна за гърба и нервите ми година. Бебето е вече малко момче с хитри очички и променливи настроения. Усеща ме всеки път, когато съм отегчена от изреждане и повтаряне на превозни средства (поне по 30 пъти дневно). Прави истерични сцени на публични места, в които аз трябва да изглеждам небрежно хладнокръвна, а той да се дави в сълзи и пот. Приемам ролята на злата майка, която гледа първо себе си, а то, горкото - нещастно. Ако преди 5 години някой ми беше казал, че ще започна да изпускам гласа си, щях 2 седмици да се пукам от смях. Самонаказвам се с рев и пречистващо конско. През деня говоря нон-стоп на човек, който не ме е дарил с нито едно "мамо", а до вечерта вече съм достатъчно уморена, че да не ми се говори с никого. Ежедневното ходене до магазина е изпитание за цялото ми тяло, а пътьом си намислям отмъстителни реплики за всички, които ми казват "Да видиш с две деца какво е". Не, приятели, всеки си причинява само това, което може да понесе, и моето едно ми е съвсем достатъчно за момента, защото едва държа крайчеца на собственото си его и, бога ми, не искам да го пускам. Благодаря за предоставената гледка от вашата камбанария, но ще почакам малко със следващото, да сме живи и здрави, нали...

За две години не можах да стана (по-) търпелива. Кога ще може да прави това, кога ще може да прави онова? Нарочно ли се лигави? Кога ще чуя първата думичка? Как да му помагам, без да го травмирам? Понякога седя леко встрани на площадката и се питам дали не съм прекалено встрани. Може пък да пращам сигнали за незаинтересованост?! Купувам му сладолед и си мисля, че някои майки на двегодишни биха ме направили на две стотинки за това злодеяние. Не мога да се откажа напълно от това да си посочвам грешките и после да си се мъмря сама. Аз съм една затворена в ежедневието си луда.


В дъното на всичко обаче е Самуил, който е здраво, едро и умно момче. Чакан, мечтан, дар на живота. Той е това, за което дори не сме мечтали като родители, а все още дори нямаме представа какъв ще е нравът, смехът, говорът му. Горим от любопитство, вълнуваме се от гордост и една такава изцеждаща, напълно помитаща любов.

Понякога сядам до леглото му и го гледам няколко дълги минути как спи. Защото само тогава се чувствам така спокойно, както като беше в корема ми. Съвършените му устни, меките ръчички - аз ли го създадох? Толкова е хубаво да познаваш и обичаш някого не повече, а отвъд себе си. Зная, че един ден ще искам да върна този момент, дори тази неприятна година. Ще искам пак да е мъничък и да успявам дори за няколко секунди да го задържа в прегръдката си. Ще е малкото ми, дори когато стане по-голям от баща си. Мъничък мой, съжалявам, че невинаги съм страхотна, но винаги, винаги те обичам! Честит рожден ден!

You Might Also Like

0 коментара