Поредният сън, в който съм бременна. Деница ми казва, че бременността помага на женското тяло да изтласка всичко нечисто. Деница стои срещу мен и ми праща вълни от прекрасния си алт, говорим за бебета, понеже сме жени и така правим, когато сме сами и хормоните ни ритат.

Оставих къщата си рушната. Оставих всичко наобратно. Един единствен прозорец отворих, за да се смени въздухът. Утре ще мисля за праха и прането. Утре ще сготвя. Утре ще изтъркам старо полепнало. Къщата е мое огледало, а аз съм огледало на любимия. Аз съм тази с порива да чисти като невменяема. Като прислужница да ляга по земята. Аз прибирам и подреждам. Аз каня въздуха да разтвори в себе си издишаното. Никой не ме заслужава. Но благородството задължава.

вечеря

снимка

телешкото се готви
по средата леко окървавено
месото на здравите хора

пробвай да помислиш за кръв
и ще ти стане метално в устата

готвя се в специален сос
кипвам до неузнаваемост
извирам шумно
поръсват ме с горчиво
ставам хомогенна

вървя с месото на здравите хора

Всяка година по това време

нищо не пропускаме докато се обичаме.

нищо не е безвъзвратно.

всичко имаме за губене.

Когато обичаш кентавър, не може да не летиш. Стискаш му кокалчетата до побеляване, понеже няма сила, която да те държи здраво на земята.

Лягам си до него с пижама на котки и лъвове. Страх ме е, че любовта му ще отслабне, защото сега спя с пижама. На котки и лъвове. Друг път ме е страх, че ако си изтрия грима пред него, ще сваля последната люспа от бледия си образ. Той стои и ме гледа. Светлите му мигли са калейдоскопът, в който се взирам всяка вечер.

За рождения му ден ние:

пресякохме облаците

чухме вятъра докато си говореше с покрива

опитахме 3 вида сирене

качихме се високо

смяхме се с глас

влязохме в крива къща

пяхме в колата

упражнявахме холандско х

изтрихме последния месец

не си настроихме часовника

ядохме сладко

забравихме лошото.

Аз не съм стихотворението на Иван Ланджев. Прекрасно е, но аз съм още котки и лъвове.

снимка

сутрин

попихме последната капка

с момичето с несиметричните

черти на лицето

схващал й се лесно кръстът

наздраве

пушим

прибирам се

в роклята си на снежинки

черната си очна линия

черното си настроение

той купил елха

просълзявам се

дори не забелязах че е купил печка

ще си ползвам текстилните играчки от икеа

и ще изпека поне един сладкиш

стига той да ме буди

със студения връх на носа си

в осем без две

това му написах сутринта докато пушеше на терасата

факт N 1

отбягвам истината и
между желанието да бъда бонбон
между зъбите ти
и това да те нараня безпричинно
развявам знамето на поражението

тази сутрин се загърнах в твоя шал
на излизане
и парфюмът ти ме обви като мъгла на летище

безсмислено е да бягам от себе си

great expectations

снимка
Майка ми искаше да ми затвори
заради моите проблеми.

Моите проблеми са си мои, мамо.
Цигари още си купувам, ползвам виртуални
мрежи, пия вино често - значи има със какво
да се лекувам. Тази есен зимата рано
настъпи. Изветряха ми думите като
надежди за по-добро бъдеще. Заснежени
са пътищата към всички добри намерения.
Хлъзгам се бавно към края. Нищо не е
каквото изглежда, научих. Дори кафето
ми дават в чаша за супа. Опитай се
да обясниш на любовта, че е сляпа. Докато
не се блъсне в нечие лице, не вярва.
Затова нощем излизам като котките навън,
а сутрин виждам труповете на лова си.
Открих, че съм причината освен за своето безсъние,
за неговото - също. Аз съм тежестта, която го
повлича към дълбокото. Там му пукат ушите,
както пука гладката повърхност на доверието.
Но ти недей да ми затваряш. Ти недей.

Сложих си каишка, мамо.
Понякога я ползвам за бижу.
Понякога - за тяга.

не си

Момчетата. Колко пъти ги нарекох
с ужасни качества, които нямат. А исках теб
да нарека. Единственият, който прави
хубаво китайско и лоши опити да ме разсмее.
Великолепен си, когато спиш. Толкова
е интровертно. Независим и свободен,
безмълвен като риба. Идеален.
Имам разсейки от теб по цялото тяло,
нито една добро качество, нито една не
отмина със времето, нито една не ме довърши
достатъчно.
А вчера ти ми купи кестени. И ми купи есен
във пакетче. Опечена, миришеща на Графа.
После заговори бабичка за декоративното
червено зеле, което също купи. (За да спра да
искам бебе, все за нещо да се грижа.) Беше толкова
добър, ти - до ребърцата и до агнешката супа.
Погледът ти щипеше и беше топъл. И не исках
с никакви ужасни качества да те наричам. Ти
не си момчетата.

технология на екзорсизма

Призовавам духове и после, като виждам как съм го оплескала, се уча на екзорсизъм. Усещайки, че нещо загнива в студения ми апартамент, пратих на русото момиче в скайп 800 думи за стара преживелица. Събудих спомена рязко, както те будят, когато си на 5 и трябва да ставаш за детска градина. Животът ми беше всепроникнат от призраци. Влезе жена, влезе и мъж. Жената беше черна, мъжът - от черния списък. Мразех и двамата, преди няколко дни наистина мразех.

Аз ги извиках. Насищах дните си с мисли за това, което е било и това, което можеше да бъде. Телепатично призраците отговаряха. Виждах знаците навсякъде. "Не е знак, някакво подсъзнателно желание си е, което се проявява, и затова го виждаш. Знаците не са нищо повече от табели, когато вече тръгнала в някаква посока" каза Миша. Табели, добре. Пътят е ясен. Самопознанието е ужасяващ процес, защото там се виждаш с грозното. Задържаш грозното докато се самопознаваш, констипация от големия стар страх. С мисълта за хаоса тялото ми реагира рикошетно. То мрази да не му се подчинявам. Тялото е много по-мъдро от мен.

Мисълта за случайността ми е напълно неприемлива. Дойдоха хора при мен, които заобичах по детски и други ми станаха още по-близки. Това значи ли, че са заместили призраците?

anthropophobia

Забелязвам как виното ми потъмнява до черно според настроението ми. Все по-рядко настроението ми е просто вяло и мимолетно лирическо отклонение. То забива пети надълбоко в тъмнината.

Филмите, които видях в последната седмица, също не ме подминаха. Кийра Найтли се извива около полудялото си съзнание, челюстта й изскача напред, слюнката й - и тя. После напет Юнг я шиба с колан в една по-необичайна любовна интродукция. Мъжете не са моногамни, казва Фройд. Жените - също, казвам аз. Всичко е въпрос на избори.

снимка

Меланхолия спирам след Justine. Не мога, не мога. Тежи ми. Изпитвам отчайваща нужна да плесна екрана, защото тъгата лепне като преждата около краката на Дънст.

В Tinker Tailor Soldier Spy всички са педали. Което не е лошо, но в този филм стои като Гай Ричи на Титаник. Красиви, измъчени, с издадени устни и безстрастни очи. Много английско. Не разбрах защо има толкова много чудовищни актьори и толкова малко думи. Единственият не-педал е невероятният Гари Олдман, когото препоръчвам да видите в Розенкранц... Филмът е толкова бавен, че чак не е шпионски. Филмът е отчайващо бавен. Получавам паника в залата, защото всички хора избират да седнат около мен. Стадно, стадно, стадно. Хората ме ужасяват. Особено хората и техните пуканки.

снимка

Откривам, че мога да пазарувам само и единствено когато съм на ръба на финансите си. Няма сила, която да направи шопинга интересен за мен освен липсата. Ето до какво води гладът. Виното ми придобива цвят на венозна кръв. Мълчанието е единственият начин да не крещя. What the sea wants, the sea shall have, казва Ани. Давам на морето каквото ми е дало.

За пръв път знам какво искам да кажа преди да го напиша и не искам да го напиша.

по съдраните дантели
не е останал нито дъх
бримка във ума ми пусна
и сега се стичаш по гърдите ми
пиеш ги като зяпащи те портокали
и ми гъделичкаш корема
ставам вместилище

времето да се обичаме с езици
идва

elegantly wasted

Чакам уикенда от понеделник - зумбата, потта, цигарите. Прекаляването с всички дейности, които ми напомнят как са ми подредени костите и как се движи челюстта ми, когато пуша и се смея. Коя съм аз ли? Жената, дето борави еднакво добре с червило и с дървена лъжица. Ако бях на 22 точно сега, щях да съм много по-безразлична към консумирането на времето. Сега се засилвам към всичко, което може да ме направи по-млада, по-подвижна, по-абстрактна. Търся онова, което преди съм имала слепешката, а сега съвсем осъзнато си искам.

Нощите са по-кратки, когато имаш какво да очакваш. Ще отпием от новото божоле. Ще гледаме британско кино. Ще правим секс на тесния диван в студения ни хол, защото това ни напомня за пътите, когато го правехме в колата зад блока, през зимата. Ще хапнем червено месо в Aubergine. Ще си държа ръцете в неговия джоб, за да си спестя ръкавиците. Той ме обича, когато сутрин очите ми са златни планети, гравитиращи трескаво в неговата орбита. Понякога - една негова дума и ставам отново предишната. Без да имам нужда от уикенди.

изправителен дом

снимка

Познавам те като разюздано дете,
на което искам да помогна и все
не намирам деликатен път към тву-то,
в което трябва да го тикна.
Мълчаливо разрушаваш там, където
съм минала, мълчаливо запомням
всички твои вини.

Никой да не спи! И ти, принцесо, в твоята студена стая!

Тръгвам да потърся басовите
фойерверки, които изпусна,
когато още се смееше,
когато още се смееше,
преди Орфей да се обърне
от любов към Евридика.

на Вяра

Обичай редовно, независимо колко ти стърже в стомаха. Манипулирай гладовете си, за да не те манипулират те. Носи очна линия и цветове, които ти подхождат. Прави любов с всичката страст, която побираш, никога с по-малко от всичката. Готви поне едно нещо с майсторство на вещица и с мъдростта на жените в семейството. Храни се бавно и тичай бързо. Бъди единственият човек, който не те възприема сериозно. Обичай косата си и се грижи за ръцете си, защото ръцете ти обгрижват и теб, и другите. Съобразявай се с лунните фази, познавай тялото си. Цени поне едно изкуство и подбирай думите си. Бъди благодарна и се изненадвай от себе си.

С обич

through the looking glass

снимка

Откакто не си говороим по скайп и се налага да казвам направо обичам те, се научих да гледам в очите. Откакто не си пишем съобщения и без смс-и се искаме, разбрах, че олекнах в поне две отношения. Откакто спрях да страдам по себе си и да си обръщам внимание, открих, че само в теб свети моят прожектор. Разпиляла съм навсякъде бельо, книги, пристрастия и откакто те имам завинаги, завинаги все по-тясно ми става. Казват, че човек е огледало на любимия. Моногамна съм като фламингото и правя гнездо дори и във тиня.

фак поетеса

Всички, които са ме искали,
се възбуждаха от интелекта ми, казвам.
Докато ми събличаха дрехите,
говореха за произхода на индианците,
за Мръсна хаванска трилогия
и за своите бивши, така сякаш
не спяха с мен, а със стара приятелка.
Интелектуално привличане, което свършваше
хубаво, кратко като добре разказана книга.
(Очакваха мъдрост да бликне от задника ми.)
Всички, които са ме искали,
са писали по мен с писалка.
А ти заспиваш под тежестта
на ума ми, метафорично обкрачил първата
и последната мисъл в деня ми. Той е жената,
а аз съм краката.
Само ти не си всички мъже,
които са ме искали.

загряваме

Животът ни почва след 6, макар че

по принцип сме готови

за размножаване в ранния

следобед, преди кафето.

Неразделна съм с хормоните си.

Поникват ококорени

любови там, където се търкаляме.

pierre del corso

кварта

Това беше написано след материала в Light. Очевидно успехите ме изкарват извън комфорта, строшават ме. Това - защото първото доказателство за малка човешка победа е наказанието с чуждия хейт.

пренасям тялото си мигновено бързо слепешката по хлъзгавите стълби на съзнанието умора падане падение и страх че в края на стълбището ще има смях аплодисменти псувни на силен диалект и целене с домати

пренасям го на място където няма самолети и коли защото имаме крила и всеки си лети по негов начин и всеки по негов начин избира да си бъде защо да следвам и защо да подчинявам своя начин на този на другите

комплексът ми за малоценност ще си го налея в чаша и ще го дам на най големия си враг да го гаврътне и да види

уголемени нещата в главата ми както аз най често ги виждам тумори на глупостта с разсейки

добре е че дотук сготвих лъснах пода със парцал изпрах прострях и свърших всички домакински работи и минавам във фаза където е за предпочитане да те чукат не да те гушкат защото живея за да ми е хубаво

faithless

снимка

Започвам като златна есен. Изпращам го с бикините в едната си ръка и чашата кафе в другата. Единственият цвят е червената ми вътрешност. Гримирам се старателно, излизам. Надишвам се с коледата в старбъкс - портокалова е, топла и димяща. Казвам на Еличка и на Еми, че е хубаво да ти мирише на коледа. Говорим си за бебета, за имането им и нямането им, за жертвите. Еми: Когато не мога да попреча, съм длъжна да помогна. Напълнила съм се с мъдрости от моите мърдри приятели. Нередактирани.
Задръствам се с фейтлес, нормално е, прогресивно нормално, вокално, различно в годините. Не мога да спя и да ям, само пуша и пия, изяжда ме това, което не ме убива. Приличам на американец извън своя небостъргач. Faithless, faith, what about it...
Пунктуацията ми куца, крета ми пунктуацията. Имах 6 по синтаксис, но винаги мразех подчинените фрази. Главните, главните, те да са живи!
Портретът ми сега би изглеждал така: призрак с поникнала дързост.
Да видим как ще свърша.

Върнахме часовника назад. И времето със него върнахме. Потеглихме обратно към миналите зими, повтарят се блатата, през които газим. Студените блата на зимата. Обезумели тичаме към ефимера. Нещата, които отричаме са най-големите истини. Мила каза "по-малкото зло е най-голямото зло". А най-голямото зло са ни другите, нали, Жан-Пол.

Отхвърлям очевидното като лошо направен аборт. Емили Дикинсън се моли да й се казва истината по-заобиколно, защото я заслепявала. Емили Дикинсън може и да е умряла девствена, но със сигурност е имала философия за живота. По-добра от моята и по-ефективна. Застоят изпраща сигнали в сънищата ми и здраво ме гушка, уютната прегръдка на застоя. Преминавам през подземно царство, където най-тъмните неща от мен стоят с насочени към мене пръсти, най-тихите ми тайни са отгоре като пяната на телешко варено. (Когато спреш да бъркаш постоянно, неядливото изплува).

Това, което не ме убива, не ме убива, цитирам себе си. Просто като фактите. Направена съм с внимание към детайла. Зум съм на детайла. Влияя лошо на всякакви повърхности.

разстояния

Хубавото е със срок на годност.
Уморяваш се, клепачите ти спихват.
И виното не те лекува.
Лекува ли те още нещо?
Претръпналият епидермис
разпознава само силните усещания-
гмуркането под вода,
проникването,
болката от изгорено.
Когато си общувам с ангели,
усещам колко бременно съм земна.

под чертата

2 години и 622 публикации по-късно. Търся удоволствия и изпомпвам мръсната вода на преживяното. Вече не ме е страх да поглеждам назад, клише до клише, напоследък клоня към клишетата като сграда, която след малко ще рухне. Вече си пера черните ризи пред всички. Вече прознасям всяка съгласна отчетливо, отлепя ми се от стомаха почти. Вече съм цялата мрежа от съдове, машина за кръвопотоци и сърдечни контракции.

Предната вечер сънувах как се наблюдавам да пиша историята, която написах на Ета. Гледах си почерка уголемен, издутото ми минало ми влизаше в очите. А снощи - Кайо сънувах. Някой ми пожела сбъдване.

***

Традиционно в средата на седмицата
сядам да си пиша урока -
най-добър си в това да те няма.
Отличник в отсъствието,
в безплътния тон в телефона.
Градираш в изчезването. Призрак
с щрак на запалката. Невидим
като тежест. Нежните ти устни
любя, тача и милея - и те,
бухнали във нямане.

Времето показва всички полутонове
на близостта. Дамянов написа, че близкото
погубва.

снимка (и от fb профила на някой си Shmatko)

жена до печката

Уикенда си прекарах в треперене по различни поводи. Беше ми студено, пръсках се от гняв, ревах по пижама в 5 сутринта, преливах от вълнения, от вълни оргазмени преливах, трептях с честотата на пукащо се утро, (на пералнята пукнатия маркуч), трептения от смях, вибрации - от ноздрите до пръстите.

Открих, че готвенето ми е като секса - като искам, ми се получава отлично. Един отбор асоциации. Готвачка съм на приливи и отливи.

Знаците на есента приемам благосклонно. В блока някой тайно вари лютеница. Аз се притеснявам за тънеещата си заплата. Проклинам топлофикация и странно защо пак ми е хубаво. Пазарувам с чанта от плат, ходя на кино. Все повече ми тънее заплатата. Комфортът на развързаните краища.

Mary Louise Parker for Esquire

feel clean again

Готвих и чистих в мълчание.

Със стиснати зъби мълчаливо изтърках

всяка прашинка и мазно петно,

опръсканото от домат по печката.

Без никаква музика

и шум на фанфари

пода излъсках, полирах дървесината.

С майка ми се разбрахме без да си казваме

думичка. Жените така се разбират.

Когато загубя съня си по нещо

уж маловажно, ставам рано

и започвам да търкам. В студената стая

по нощница броя часовете до утрото.

Да стана и него да изтъркам. Да го почистя

от тъмното.

Така третирам замърсявания.

(не знам на кого е картинката)

щастие

Замирисва на октомври вече.
Помниш ли когато още нямахме халки на пръстите-
ти ме чакаше в тъмното, а аз бях рошава
и закъснявах.
Излязохме в червените листа. Валеше.
Двойка, каза ти.
А аз разбрах, че есента е най-
любимото ми време.
Сега съм пълноводна през октомври,
в очите ми се къпе есенното слънце
и лятото никак не ми липсва.
Кожените ми обувки не пропускат дъжд,
само кожата ми те пропуска.
Замирисва на октомври вече, време е
да си сменим цвета на виното,
към дрехите си да прибавим шалче
и да излизаме, за да танцуваме сред трупове на кестени.


снимка

влюбената жена

Влюбената жена е разхайтена птица. Пече ѝ животът в очите.
Прави любов сутрин, обед и вечер.
Синеят ѝ лактите, а бузите ѝ са червени.
Пере, готви и пее.

Кухнята ми мирише на розови домати и тиквички. Докато режа копър в такт с Годишните времена, чувам прецизното му свиркане. Звучи така, все едно е част от замисъла на Вивалди. После пуска любимата си тема от Лешникотрошачката и сърцето ми прави щастлив лупинг. Искам да го целувам по гласните струни и да пускам на replay този момент и всички моменти, в които той има участие. Един месец брак и съм готова да стоя над тигана всеки ден от живота си, само за да може да ми пуска Чайковски и Шопен и да го чувам как припява от съседната стая.

прииска ми се да те върна
с ритмичните ти смехоизблици
чеширската усмивка
големите ти като кораб лудости
способността да умножаваш двуцифрени
татуираната луна на ръката ти
да те върна в млечния път
еднопосочно да спреш до вратата ми

и не мога
как се молят боговете, като нямат на кого да се молят?