Чакам уикенда от понеделник - зумбата, потта, цигарите. Прекаляването с всички дейности, които ми напомнят как са ми подредени костите и как се движи челюстта ми, когато пуша и се смея. Коя съм аз ли? Жената, дето борави еднакво добре с червило и с дървена лъжица. Ако бях на 22 точно сега, щях да съм много по-безразлична към консумирането на времето. Сега се засилвам към всичко, което може да ме направи по-млада, по-подвижна, по-абстрактна. Търся онова, което преди съм имала слепешката, а сега съвсем осъзнато си искам.
Нощите са по-кратки, когато имаш какво да очакваш. Ще отпием от новото божоле. Ще гледаме британско кино. Ще правим секс на тесния диван в студения ни хол, защото това ни напомня за пътите, когато го правехме в колата зад блока, през зимата. Ще хапнем червено месо в Aubergine. Ще си държа ръцете в неговия джоб, за да си спестя ръкавиците. Той ме обича, когато сутрин очите ми са златни планети, гравитиращи трескаво в неговата орбита. Понякога - една негова дума и ставам отново предишната. Без да имам нужда от уикенди.