снимкаМайка ми искаше да ми затвори
заради моите проблеми.
Моите проблеми са си мои, мамо.
Цигари още си купувам, ползвам виртуални
мрежи, пия вино често - значи има със какво
да се лекувам. Тази есен зимата рано
настъпи. Изветряха ми думите като
надежди за по-добро бъдеще. Заснежени
са пътищата към всички добри намерения.
Хлъзгам се бавно към края. Нищо не е
каквото изглежда, научих. Дори кафето
ми дават в чаша за супа. Опитай се
да обясниш на любовта, че е сляпа. Докато
не се блъсне в нечие лице, не вярва.
Затова нощем излизам като котките навън,
а сутрин виждам труповете на лова си.
Открих, че съм причината освен за своето безсъние,
за неговото - също. Аз съм тежестта, която го
повлича към дълбокото. Там му пукат ушите,
както пука гладката повърхност на доверието.
Но ти недей да ми затваряш. Ти недей.
Сложих си каишка, мамо.
Понякога я ползвам за бижу.
Понякога - за тяга.
