Филмите, които видях в последната седмица, също не ме подминаха. Кийра Найтли се извива около полудялото си съзнание, челюстта й изскача напред, слюнката й - и тя. После напет Юнг я шиба с колан в една по-необичайна любовна интродукция. Мъжете не са моногамни, казва Фройд. Жените - също, казвам аз. Всичко е въпрос на избори.
В Tinker Tailor Soldier Spy всички са педали. Което не е лошо, но в този филм стои като Гай Ричи на Титаник. Красиви, измъчени, с издадени устни и безстрастни очи. Много английско. Не разбрах защо има толкова много чудовищни актьори и толкова малко думи. Единственият не-педал е невероятният Гари Олдман, когото препоръчвам да видите в Розенкранц... Филмът е толкова бавен, че чак не е шпионски. Филмът е отчайващо бавен. Получавам паника в залата, защото всички хора избират да седнат около мен. Стадно, стадно, стадно. Хората ме ужасяват. Особено хората и техните пуканки.
