Няма нищо по-сладко от начина, по който казваш спри.

ти си ти си ти си
казах аз
най-хубавото нещо което

Спя до късно този уикенд. Нещо необичайно. Отмятам задачи като войник, чета, чета, гледам филми, поставям се под въпрос. Толкова е хубаво да съм сама. Не вярвам, че да се разболея два пъти в рамките на 10 дни е случайност. Не е; така тялото минава през детокса, от който има нужда умът. 
Липсва ми детето ми, разбира се. Много повече, отколкото мислех. Неговото разбираемо само за мен "обичам те".
Косата ми избуява, ноктите ми растат толкова бързо, спортът ме спасява. Работата върша прилежно и механично. Работата си е работа, нищо лично. Мечтая за следващото си пътуване и се подсещам, че трябва да съм благодарна, че имам тази работа, защото иначе нямаше да има пътешествие. Не и това, не и сега.
Отворила съм ей такива очи навътре към себе си. Наистина е по-добре да съм сама.
Отивам на кино.

---

трябваше да излиза навън, а
не да се стича навътре
тази шлака от:
инакомислие
радикална чувствителност
острастяване
разделяне и владеене
пресъхване на старото и
поливане на новото

искам сама да п(р)огледна
да не ме е страх, че ме е страх
да не ме е срам, че ме е срам

Спокойствието е риба, която не слуша.

Очите ѝ гледат само напред,

а отвътре е суша.

с 200

да не посягаме към сърцето на

това меко розово тяло - 

нашата любов.

преди да го раним

ще ни удари влакът.

свързани

Усещам как възелът се разхлабва.
Всяка обязаност да харесвам Това или Този,
да бъда прилична, да следвам модела.
С ножче и виличка.
Нещата не ме интересуват.
Вълнува ме какво би написал азът, ако никой не гледа.
Искам да намеря онзи бял и никакъв шум, който 
стои добре на черно, на дъжд и на слънце.
Универсален. Удобен. Незавързан към нищо.
Застанах далече от кораба си. Под водата 
е цялата тежка верига.

право на реплика

Окопитва се капката,

опитва се да нетежи

на мястото си,

да се налее,

да се олюлее, 

да отдели миг

да се замисли

да бъде или не,

преди да осъзнае - 

все пак ще падне.

Сестро, разбирам те.

Катерина Стойкова-Клемър

Познавам те. Когато още бях ти,
косата ми още не беше намерила цвета си
и слънцето се чудеше откъде да я подхване.

Ти имаш този, за когото мечтаеш,
но той се изплъзва като хваната риба
и стиховете ти не могат да се прицелят точно.

Разглеждам портретите ти и се чудя
какво е харесал в теб. По-добра ли си, 
по-мъдра или по-пълноводна.

Помня този поглед, който мечтае,
но всъщност не вижда. Том Йорк 
пее за мечтателите, които никога не научават урока си.

Сестро, разбирам те.

present tense

Изливам се в теб, изливаш се в мен
Древна песен, изпята по изгрев
Миришем на пресен улов
Не съм виждала очите ти отдавна, не знаеш ли-
дясното гледа към мен, лявото - все по-навътре - 
Всичко ще бъде наред, казваш
Ще бъде, ще бъде
Повтарям, забавяйки крачка, за да херметизирам по-добре

Погледай добре, запомни
Кехлибарените ириси
ребърцата нанизани в кожата
косата от онази книга, как беше
Щипките вместо ръце
Никога не влизай в този спомен без да поплачеш
или поне помълчи.

разлюляване

Застрашително приближаваща се към себе си комета. Това съм аз. Чувствам се силна и (само)унищожителна. Не признавам нищо по пътя си и не изпитвам жал.

Помня този ден преди 4 години. Беше денят след голямото земетресение, страхувах се да вляза в метрото, защото мислех, че ако разлюлее и там, ще умра под земята. Предната вечер с Валери си бяхме легнали скарани за нещо. А, да. Както обикновено той прояви тотално безразличие към изявите ми (бях участвала в София Поетики) и не дойде с мен за подкрепа. След което лудата жена по бельо в хола нарежда в строен синтаксис целия си яд и безпомощност.

Днес стоя сама пред компютъра с намерението да свърша някаква работа. Отдавна спрях да искам от него да чете текстовете ми или да се надявам да проявява поне интерес от любезност към заниманията ми. Заниманията ми - тези пръски от шампанско.

Недостатъчността, моята втора сестра. Това е нещото, което ме е движило напред, но и нещото, което ме прави такъв непоносим егоист. Виждам само най-тъмните си черти - непримиримостта, прекомерната критичност, ревността, самодостатъчността напоследък.

Изгубих 17 минути, за да напиша този текст и вече ми се иска да го изтрия.

Започвам този текст без никаква идея как ще завърши.

Обръщам се навътре. Егоизъм и вглеждане в себе си. На себе си давам и от себе си късам. Страх ме е, съмнявам се, колебая се, завивам в грешни посоки, дерайлирам.

Чувствам се консуматор. Гледам, докосвам, изяждам, изпивам, изчерпвам, изхвърлям.

Чувствам се изгубена. Какво ми се прави? Защо съм така пръсната в интересите и способностите си? Какво мога и какво искам?

Чувствам се безсилна в родителството. Изпитвам нетърпение. Дълбая в греховете си.

И в същото време всичко е наред. Нямам за какво да мечтая, имам достатъчно. После идва нуждата да контролирам положението и желанието да изпитвам удоволствие. Са ли контролът и удоволствието съвместими? АЗ НЕ ЗНАМ.

Искам да мога да се умиротворявам сама в себе си. Да мога да потъвам в кратък дзен, който да ме зарежда. Но трескаво търся отговорите бързо, веднага! Това, което със сигурност знам, е че ще се променям. Не знам към какво.

Не искам да стъпвам в удобните обувки на спокойствието. Бягам от занимания, които се повтарят, утъпканите пътеки, прочитането на един и същ тип книга или гледането на един и същ тип филм. В ума си съм далече. Сама, неопитна, вълшебна. 

ако езикът ми можеше да говори,
щеше да те нарисува

фаталистка

Ако има предопределеност, трябва да решим дали ни е страх от възмездието повече, отколкото от нея самата.

cherry blossom girl

Април. Никога не е било такова лято.
Сега вятърът застава под мен и ме носи.
Черешов цвят с центробежна сила.

Искам да пиша, да пиша. Не да говоря. Без правила, даже без пунктуация, искам да изливам, изхвърлям, (пре)подреждам.
Слагам слушалките в ушите и пръстите ми почват да се движат с музиката. Тялото тактува. 
Колко е хубаво, че пуснах бесовете на свобода и нищо не ме ограничава. Не пиша за нищо и никого, вече не пиша за пари, продължавам да гледам на текста като на изразно средство, а публичността ми се е сраснала с мен и вече не изисква от енергията, грижата и постоянството ми. Не обслужвам нищо.

За какво са ми думите, щом думите изпадат в безсъзнание пред нас. Ти си музиката, върху която ще стъпя, за да (се) видя по-добре. 

Да искаш толкова, че да ти е лошо. 

липсата и вината
двата сока в коктейла на влюбването

дългът към удоволствието

Всичко вече е решено. Падането и отпадането. Блясъкът на истината. Филтърът, с който ще я оцветя, и невъзможността да върна назад думите. Сънищата, които ще ме будят секунди преди алармата, преди да сме стигнали до най-важното.

падам по диагонала

ами ако

безмълвието ми, застанало на пръсти
наострило уши, нокти и обоняние
реди ненаписани смси
какво би било, ако можеше да се прегръщаме

Инстинктите

те (да) са живи
всичко друго е организация на вътрешния ред

топ 10

Личният ми топ 10 последните дни:

1. Ресторантите с добра (ethnic) храна. Индийско, непалско, турско, японско, френско. Ако зависеше само от мен, всеки ден бих се хранила на различно място. Разнообразието е едно от безусловните ми удоволствия. Добавям като бонус непринудената комуникация със собственика (Яна ми е пример, а от снощи и Митана). Малцина ресторантьори умеят да бъдат компания за цигара на клиентите си. 

2. Нощна София. Преоткривам я след толкова време абстиненция. Ходенето пеша и зяпането. Такива неща ми липсват ежеминутно.

3. Изобразителното изкуство. Несъмнено художниците са ми слабост, но не само заради това, което правят, а заради факта, че го правят изобщо. Отдавна използвам приложението на wiki art с цел медитация на ежедневно ниво. 

4. Маникюрът. I`m a girls' girl. Когато имам възможност, отивам на маникюр и си почивам. Парадоксално за човек, който не понася статичното положение, но харесвам ръцете си и ги обгрижвам с радост - късо, червено, класическо.

5. Филмите преди Оскарите. Всяка година се старая да изгледам повечето от фаворитите. Като лично предизвикателство. Тази година стискам палци на Бри Ларсон, Марк Ръфало, Кейт Уинслет и Майкъл Фасбендър. Чуждоезиковите не съм ги гледала.

6. Маратонки за ходене (различни от маратонките за бягане) на le coq sportif. Заканила съм им се.

7. Добрите книги. Последно - Другата ръка на Крис Клийв. Колкото повече чета, толкова по-трудно харесвам, но тази наистина беше прекрасна. 

8. Липсването. Сладката тръпка да ти липсва любимо същество. После първият допир до кожата и споменът, който се запазва в съзнанието.

9. Пътуването. Безгрижните дни са все по-малко, но толкова по-ценни. Благодарна съм, че заделените средства мога да харча за спомени от пътешествия.

10. Родителите. Хората, които обичат детето ми и се грижат за него, моите родители и родителите на В. Най-добрите хора.

you call the shots baby

музика - 
бях забравила какво е да я свързвам с мъж
като одрасканото от котка, което имам на дясната ръка
харесвам котката, а тя ми казва "спри"
нека оставим природите си непокътнати

Обличам контрастите и пасват:
мъжката риза и сладкият парфюм
дивото сърце и хладният ум.

бележки

Не съм предполагала, че на тази възраст самооценката ми би могла да бъде разколебана, но на моменти се случва. Дадох си сметка за това, когато К. ме попита какво точно правя в работата си. Запитах се всъщност има ли нужда да обговарям нещата, които върша, за да добият те реална тежест. Не само в главата на другия, но и в моята собствена.

За себе си никога не съм изпитвала потребност да легитимирам успехите си. Каквото се е случвало - преживявала съм го в най-тесен кръг, като изключим може би успехите на родителството, които не са изцяло мои. Никога не говоря за пътя, който съм извървяла, за трудностите, за опитите на други хора да ме саботират или подкрепят. Хората са каквито са. Аз гледам само пред себе си, а работата или хобито ми не ме илюстрират изцяло. Често печеля симпатии точно защото присъствието ми е деликатно, а приказките - само при нужда. Друг път ме гледат със съчувствие, защото излъчвам наивност, която може би  провокира да ми обясняват като на бавноразвиваща се. Приемам горното с усмивка, защото действително знам коя съм и къде съм. 

Барометърът на самочувствието ми е личният ми живот. Ако в него съм дестабилизирана, всичко друго губи значение. Амбициите ми в професионален план не са по-важни от щастието ми в личен. Затова и не говоря за тях. Та така за мълчанието ми.

Погледнати отстрани,
ние сме две безразлични планети,
които се гледат настръхнали.
Понеже нямаме език, на който
да се свържем, използваме
метаезици. Ето тъмна черта
от вежда, ъгълче червена уста,
ето бас, сън и фаланги.
Погледнато реално -
нищо никога не се е случило.

нелогичен триптих

Искам да бъда тих пътешественик и да мога да се отърся от импулса да споделям онлайн. Да правя по-бавни и по-помислени снимки. Да не ме е страх да летя и да си купя нова чанта за ръчен багаж.

*

На Коледа гледах как синът ми "вижда" Дядо Коледа истински за първи път, осмисля тарапаната край себе си и възхитено повтаря "уаууу". Всички го снимаха с телефоните си, а аз стоях зад него и проливах горди майчински сълзи. Да е щастливо детето ти е най-върховното осъществяване и неоспоримо доказателство, че част от теб в този момент е чиста като кристал. Всъщност детето ти си ти, само че както никога няма да бъдеш. Това е толкова тъжно, колкото прекрасно.

                                                                                *

Чувствам се котка до мъжете си. Хваната здраво, утвърждавам се. Знам кои дрехи харесват да нося, кой цвят червило и как да правя косата си. Женски неща, в които се намирам и отражението ми харесва.

Ако трябва да опиша последните месеци с дума, тя ще е английската overwhelming. Обичах да стоя сгушена в някакви очаквания, но всички планове се променяха неочаквано и рядко в моя полза. Тези месеци ме заляха, лишиха ме от контрол над живота ми.

Благодаря все пак за срещите с добри хора. Милена, Радостина, Албена, новите ми колеги (и по-специално Еми). Запознанствата са огромна рядкост, но усещам пълноценното ви присъствие, колкото и лаконично да е то. Аз нямам нужда от честота, а точно от такава безмълвна подкрепа и уют, какъвто ми давате. Всъщност светлина е думата.

Годината бе критична за семейството и приятелите ми. Особено в професионален план. И въпреки че намерих своето чудесно място, околните ми преживяваха сътресения, ерго неприятният вкус от личната победа. Пожелавам на всички обични ми да намерят своята посока и да се чувстват удовлетворени.

Благодаря на 2015, че ми даде това дълго и горещо лято, че ме срещна с толкова хубави книги и че достигнах още малко по-дълбоко в самопознанието си. Съжалявам, че не можах да бъда идеална жена до мъжа си и идеална майка за сина си. Отсъствах с очите си, друг път потъвах в някое четиво и изчезвах. Вдигах стени, исках, роптах. Единствената пречка бях аз. Осъзнавам, че хората, които ме познават добре и обичат, никога не ми задаваха въпроси и не ме претрупваха със себе си. Благодаря на майка ми, която успява да бъде обективна и утешаваща едновременно; на сестра ми, която е стълб и е прекрасно, че сме от една кръв, на приятелките ми, които няма нужда да знаят как съм, защото просто го усещат. Надявам се, че не сте крайно разочаровани от мен, ще се старая повече.

Това е и годината, в която боледувах много. Не само аз, детето ми също. Но ние така или иначе сме едно. Не помня откога не е имало 5 поредни дни, в които да сме здрави. Чувствам остаряването все по-явно, защото вече си пожелавам само здраве.

Разочарована съм, че светът е това, което е. И ме е страх. И не разбирам.

Ще се опитам да събера 4 неща, които промених към по-лошо и 5 - към по-добро. Така ще е горе-долу честно.

станах по-

• самодостатъчна
• рязка
• безкомпромисна
• самонаказваща се

започнах да

• спортувам много повече
• да чета много повече
• работя за още една своя мечта
• използвам времето си само за неща, които носят наслада
• мисля как да заделям малко пари 

Обмислям сериозно да се срещам с психолог, за да работя по точките от първата част. Цялостно се чувствам ок, но човек никога не бива да се примирява с недостатъците си.

Та ако времето ни прави ако не по-мъдри, то по-цинични, е, мерси и за този урок.

Загубила ума и дума, но ваша,
Доротея