Окопитва се капката,
опитва се да нетежи
на мястото си,
да се налее,
да се олюлее,
да отдели миг
да се замисли
да бъде или не,
преди да осъзнае -
все пак ще падне.
Сестро, разбирам те.
Катерина Стойкова-Клемър
Познавам те. Когато още бях ти,
косата ми още не беше намерила цвета си
и слънцето се чудеше откъде да я подхване.
Ти имаш този, за когото мечтаеш,
но той се изплъзва като хваната риба
и стиховете ти не могат да се прицелят точно.
Разглеждам портретите ти и се чудя
какво е харесал в теб. По-добра ли си,
по-мъдра или по-пълноводна.
Помня този поглед, който мечтае,
но всъщност не вижда. Том Йорк
пее за мечтателите, които никога не научават урока си.
Сестро, разбирам те.
