Хамстерът прави силни, моногамни връзки със своите партнъори. Ако се разделят, може да се депресират за дълго време. Това важи с по-голяма сила за мъжкия. Тoй става пасивен, яде повече, дори показва признаци на човешка депресия. Може да причини затлъстяване.

За женските хамстери е известно, че стават агресивни към мъжките, ако се държат прекалено дълго заедно. Има случаи, в които мъжките умират, когато женските ги атакуват. Ако имате такъв вид, е по-добре да ги отделите след чифтосване.

по wikipedia

докато никой не гледа

Отказвам да се плъзна по този ръб,

по който съм сама и никой не гледа.
Стъпалата ми вече кървят,
вътрешностите клокочат,
звукът е усилен като в парти,
на което всички са весели,
само аз съм отнесена.
Какъв воин си, ако не ме спасиш
и този сладък пореден път, в който
се изнизвам от себе си като сребриста
пъстърва. Заловена съм.

без поезия

Като се обичаме, ни трепкат ноздрите. Брадата му - в нея да се губя. Политически коректна съм, граматически - понякога, коля и беся, правя любов с всичката страст, на която съм способна, спя като пън до шест и половина, после се пропуквам, кафе, кафе, целувка, аларма.
Не съм виждала по-интересен живот от този, който в момента живея. Слизам от покрива гола и навъсена, но винаги щастлива.
Липите си отиват, нажежавам лятото. Тук няма поезия, всичко е истина.

проза е

когато не съм отново влюбена през лятото

затова се влюбвам

за разнообразие

поезия

неравноделно

фотография: Светлана Стоянова

Виждал ли си как цъфтя ежегодно

през звучните нощи на юни.

Имам луна вместо лице и

месец, изгрял на лявото коляно.

Закусвам с топлото още от вчера -

оргазъм хербарий -

ненапуснал тялото ми упорит щурец.

Влакът после се римува с тласъците на кръвта.

Оглушавам. Музиката ти е силна,

барабаниш надолу африкански танц.

Ослепявам също. (Влюбването почва сляпо

и свършва с любовта).

По обед вече - сок от вишни-

липовият дъх нахлува в ноздрите ми във 13:03.

Мъхът ми те попива. Летен лагер си - две седмици

по гащи на море. Ожулило ме слънце по гърба.

А вечер - път от смог и велосипедисти,

крачките ми опипват града. Ще полегна скоро

в тревата ти зелена, ще сложа червеното си столче

в твоята среда.

re-union

О, козинката ми, о, мустачките ми. (Alice)

Доротея обезглавената. Доротея след 3 години ще стане на 30. Доротея с многото имена, Тея, Валерия, Силва. Доротея съпругата. Доротея любовницата. Доротея флиртът, Доротея 7 букви алитерация.

Искаш всичко свръх.

Всичко задържаш вътре.

Не си се наспала.

Не пиши хайку. Опиши ме. Разкажи ми. Словото. Говори. Подскажи ми. Кажи. Признай си. Мислиш ли. Чувстваш ли.

Страх ме е от водата. На четвъртата дължина от басейна осъзнавам, че не ме е страх от него, понеже е само басейн и няма течения. В познатата картина няма как да се удавя. Картини с вода, от която ме е страх, са обсебили съзнанието ми. Главата ми - сито. Всичко изтича. Плувам, плувам, собствен сос, натюр, плувам, нося се, оттичам. Морето се обръща, Карабашлиев.

Кризите бягат от мен, идентичността ми е болна. Много сме, силни сме.

фенерът на терасата

гори упорито и мълчаливо

има ли кой да му обърне внимание

дългата разходка

Вървя в града

по правите прашни юнски улици

със странни имена на забравени хора

аз съм забравеният геном на бъдещето

и тук ще постеля пътеката на моите деца

един ден

когато

пак ще мирише на мъха по вътрешните дворове

и пране простряно почти колосано

(изпрала е сготвила е сложила си е червило)

и пак ще вървя с малки крачки и подути от гледане ириси

докато съмне неделята и разтвори полите си

за мен

отново.

що е то

жената никога не забравя миризмата на любовниците си
на чаршафите които е намачкала и натежалите липи
не я е страх че ще й се пръсне сърцето
че тялото й е като минно поле
че носът й улавя всеки отпечатък
дезоксирибонуклеинова киселина
обречена е да загуби последно това сетиво

акценти

Бялото на мароканския е почти като състоянието на духа ми. Синтезирано е в пазвата на къщи руини, изпъкващо.

Розето е топло, греба от кофата с лед с ръка, пльос в чашата. Смея се. Пламък от запалка. Социалният пушач удобно повдига ноздри в градини и открити пространства. Познавам си овулацията по порива за харчене. Сандалите, които искам, са невъзможни. Други трябват. Не бива да купувам сандали за гледане. Аз вървя много.

Жена в Института се спира и диагонално посреща погледа ми. Извинете, много сте хубава, казва. Благодаря. Как се казвате? Доротея. О, като снаха ми. Браво, браво.

тея, хайде на кафе.

добре, но утре следобед. набързо. ще ти разправям.

до утре.

Teya, vous êtes bien, ma chère?

Oui, j'ai besoin de mon support visuel. Le second café du matin.

Нямам ударения на компютъра.

Сърцето ми блъска, блъска, откача, прескача. Тук съм. Пълноводие.

аксиома

Когато всичко ти свети.
Mind Fuck.

път

имам образ на мъж в главата си

понякога е глас без лице

друг път е спомен завит във мълчание

води все до една и съща аз

лошата

прекалявам

и границата приближава

и размазва тънкото си носле на стъклото

като дете залепнало за витрина на сладкарница

искам твърде много

desir noir

хормоните са наредени в стройна редица
почват и свършват с апломб и пикират
някъде там по вътрешността където отскачат
и забиват желания право в лицето ми

минавам по този път често
познавам бикините които съм хвърлила
за да се завърна обратно в правилната къща
татуировките които смъдят по ребрата ми

тялото ми е най-големият ми враг

Когато преминавам през периоди, мъже писатели белязват каквото има за белязване. Нещо като букмарк, ярък цвят на бяла страница. Жените вземам между другото, мъжете помня дълго, дори след като съм ги забравила.

Мороа и Климати. Тук-там липсват пълни членове, но те и в 21 век липсват. Много е стара, почти се разпада под пръстите ми. Жълтее и мирише на печатница.

Чудя се какво следва. "Не мислите ли вече за деца?" Не. "Няма ли да бременееш?" Не още. Защо си отслабнала? Защо не ти се яде? Защо не пиеш? Паля триумфално цигара. Все още.

толкова е много
че не стига

among the fields of barley

Въздухът е тежък и влажен, Тропика на Рака го наричам, щурците се надвикват с жабите, къде ли се крият жабите нощем. Варна през юни, всяка година по същото време. Местата, които принципно не забелязвам, защото познавам като дома си, пък и мирише на много първи неща от живота ми.

Той вади скрити и забравени чифтове очила от колата си. Брадата му расте и завива, почти шуми като избива, леко медно-златна, криволичи от удоволствие. Той яде сладолед мълчаливо и се облизва като детето, което може да се цапа, колкото си иска. Този път не съм сериозната, този път се смея и залепям стъпала почти до предното стъкло.

Ако живеех непрестанно там, до морето, нямаше да имам нужда да пиша. Само прозата може да ражда поезия.

личен архив

photo by Damayanti

С това небе, надвиснало над Витоша, с леда, който шиба здраво балкона ни, вярвам, че пролет няма. Очаквам само юни. На юни има вкус първата годишнина от брака ни. Най-трудната година в живота ми, кълна се пред всички библии. Искам си катарзиса и comic relief-а.

Ще бъдем свидетели на нашите най-близки приятели. Ще застанем там, до сърцата и раменете им, да ги уверим, че постъпват правилно. Ние двамата никога не сме имали съмнение, че така е правилно за нас. Синхронът още ни куца, синхронът заслужава тежка псувня, синхронът е сладко непостижим в богатство и в бедност, в болест и здраве, винаги ще го търсим. Посоките ни ще се пресекат някъде там, не сега, не още. Но обич ли е? Не, любов е.

Blogger подчертава думата синхрон като неправилна.

Различни сме и затова сме заедно. Така е с нас. При другите е друго. Не съм за пример, нито имам принца, който ми поднася света като на кралица. Той забравя, разсеян е и не се интересува от заниманията ми. Хуморът му е директен и шофира безумно. Слава Богу, аз съм достатъчно глупава, за да съм влюбена точно в такъв мъж.

Пека пилешки бутчета и вярвам, че любовта на мъжа минава през жената.

return to eden

Гледах born to die за пръв път
И си казах
I was mad once too
Целувките по време на шофиране
Са прерогатив на лудите

Все пак предпочитам видеото с крокодила
Напомня ми на Завръщане в рая
От който не помня нищо
Само малко праисторически хищници
И Стефани Харпър

Обобщението е че високият слаб
Татуиран тип е нещо за което и аз бих
Влязла в басейн с праисторически хищник
Но вече съм го правила
Крокодилът е добра метафора

falling

Снощи един човек ме попита каква била за мен любовта. Осъществима, отвърнах. Само за това ли съм пишела. Реших, че блъфира и/или откровено ми се подиграва. Предимно, отговорих. После, невероятно, но факт, ми се догади. Миризмата на марихуана плъзна по дрехите ми и трябваше да си тръгвам.
-Ваше ли е това за омекналия пенис?
-Не, не е мое.
-То ми хареса.
-Радвам се.
Нека си ходим.
Нека си ходим към къщата с ненаместен все още паркет. Нека чуем как стенат стените. (Сигурно затова така се наричат). Нека ушите ни свикнат с мисълта за тленността на съзиданието. Нека се стискаме като Джак и Роуз на Титаник. Да побелеят кокалчетата ни от стискане. Няма звук освен този на разместени мебели, стомах във главата, глава в матката, сърце в устата. Нека видим живота си на лента, заедно с живота на съседите и живота на бездомните псета. Нека си представим, че седем, както е магическо число, библейско, ала-бала, е просто числото на нашия край и на нашата спалня.

Личният провал е нищо в сравнение с падането от покрива.

Добре е да се върнеш в тривиалното

Където си пердето което прави сянка

На прожектора

заболява ме коремът от напрежение
и светът се върти като в онази колокация
където пак прави същото
и обикновено значи че ще паднеш
не искам да падам
не и пред всички
изложена съм

думите се връщат обратно

влизат във устата ми

хранопровода

и утробата

и сега не мога да ги родя отново

за гнезденето

фотография: Марица Колчева (Ластици)

но домът е винаги и само човек (моята мъдра Ани Клисарска)

Понеже не си спомням вчерашното си събуждане (само мъката в главата ми), днес първо видях сивите пари, които излизаха от зеления корем на планината. На фона на градския шум беше доста сюрреалистично, но си казах, че е време да свиквам с небето в спалнята си. Повечето жилища, които съм обитавала, са били на 6 етаж. Височината е парадоксът на живота ми - там съм и се страхувам. Мога да избирам дали да гледам патриархално устроеното семейство отсреща, където мъжът вечеря по потник, бързо и настървено, докато жената, поредна Рахнева Гергана, кръжи в тясната си орбита от мивката до масата. Мога да избера източната гледка - булевардна проза и асфалт, и изгрев. Другата ми възможност е Витоша, която е поела в скута си мостове и магистрали, косми и дървета, изглежда безбрежна, но това е защото планините нямат бряг.

Гнезденето е засега най-чудният експеримент в живота ми.Не мога да спя,въпреки че вече би трябвало да съм се успокоила. Чакам още имотът да стане дом, да се пропие с миризмата ни. Не можем да си свикнем. Забравям кое къде съм оставила. Мразя досадните малки торбички, в които донесох кабелите и жичките от предния ми живот.

Късам с лекота. Нищо старо не ми липсва. Винаги гледам през прозореца, онова навън, където онова мое аз винаги може да избяга. От толкова много място се местя от стол на стол, от диван на легло, и не мога да реша къде трябва да бъда. Намествам предмети, после решавам, че не искам стерилна подредба и пак ги размествам. Вторачвам се. Вечер слушам хладилника, стените, пода. Лай на пинчер отдолу и викът на недостижимото - горе.

домашна поезия

щяло да му бъде забавно да сглобява столове с деца
легнал на земята
на чистата земя
на дома ни
тих и още в кашони
знамето на нашата любов

отваряме очи в 6.30
и никой не иска да отиде на работа
машината бучи с най-любимия домашен звук и
замирисва на кафе и прах
на лака на паркета и ментата
от пастата за зъби

аз слагам грим
той слага служебния си компютър на масата
и всичко почва да тиктака като доброто
продължение на нашия общ живот.

не вярваш на прожекцията на
дълбокия филм който гледаш
и задаваш въпрос в огледалото

не понасям оправданието
извиняването за това че не е
изживяно очакваното

тялото ти е хлъзгава тюленова кожа
все ми убягва
а колко искам да притисна
да затворя в черупка от мида
този бягащ тюлен

В профила на Бени в туитър пише читател, човече, не писател. Как става тъй, че писателят се зове читател, а куку и пипи - нали... Бени е суперяка, чиста, бяла. Бени оставя вкус на лятна лимонада.

Каква е идеята в това да си писател? Какво се случва след това? Получаваш повече внимание? Повече пари? Повече какво? Целта оправдава ли средстава? Боже,как мразя самозваното.

Подбирай, подбирам. Селекция, сито, сигнал за прекрачена граница. Блогът уби възвисението. На постера пише разпни го, а не осанна.

to-do list

бъди всичко
говори малко
ползвай чуждици на неочаквани места
не показвай че си тъпа
не разкривай че си умна
пий еспресо
не разреждай нищо
научи стихотворение наизуст
смей се с глас
съчувствай тихо
прави неща
признавай
работи
бъди партньор
обръщай се към непознати на вие
и казвай благодаря (с тъмна гласна накрая)
контролирай егото
но най-вече гнева си
не лъжи заради себе си
обичай децата
прегръщай нощем
не яж джънк
разделяй боклука
артикулирай
пътувай
обичай повече от няколко месеца
забравяй дълго
т.е. помни