по правите прашни юнски улици
със странни имена на забравени хора
аз съм забравеният геном на бъдещето
и тук ще постеля пътеката на моите деца
един ден
когато
пак ще мирише на мъха по вътрешните дворове
и пране простряно почти колосано
(изпрала е сготвила е сложила си е червило)
и пак ще вървя с малки крачки и подути от гледане ириси
докато съмне неделята и разтвори полите си
за мен
отново.
