личен архив

photo by Damayanti

С това небе, надвиснало над Витоша, с леда, който шиба здраво балкона ни, вярвам, че пролет няма. Очаквам само юни. На юни има вкус първата годишнина от брака ни. Най-трудната година в живота ми, кълна се пред всички библии. Искам си катарзиса и comic relief-а.

Ще бъдем свидетели на нашите най-близки приятели. Ще застанем там, до сърцата и раменете им, да ги уверим, че постъпват правилно. Ние двамата никога не сме имали съмнение, че така е правилно за нас. Синхронът още ни куца, синхронът заслужава тежка псувня, синхронът е сладко непостижим в богатство и в бедност, в болест и здраве, винаги ще го търсим. Посоките ни ще се пресекат някъде там, не сега, не още. Но обич ли е? Не, любов е.

Blogger подчертава думата синхрон като неправилна.

Различни сме и затова сме заедно. Така е с нас. При другите е друго. Не съм за пример, нито имам принца, който ми поднася света като на кралица. Той забравя, разсеян е и не се интересува от заниманията ми. Хуморът му е директен и шофира безумно. Слава Богу, аз съм достатъчно глупава, за да съм влюбена точно в такъв мъж.

Пека пилешки бутчета и вярвам, че любовта на мъжа минава през жената.