16. умът
15. не непременно
15.12.22
Кой си ти, човеко неработещ и ядящ бонбони в поза на врабец?
Станиоли, станиоли, смачкана на топка рутина.
Кой си ти, в средата на живота си, но още нищо не разбрал
и ненаписал това, което още ферментира във ядрото ти.
14. Random
14.12.22
13. Нещо синьо
13.12.22
Един ден, в който свърших куп неща, но нямаше как завърша нито едно. Нещо ново, нещо старо…
Екранът е събеседник, който изяжда всичко.
12. Капатово сира и пти вердо
12.12.22
Всички във влака са в черно. Предварителният траур, с който битът ни подготвя за неизвестно какво. Няма да играя. Плътта още ухае на круши. Още звуците стигат до мен и се превръщат в ладове, пълни с кръв.
11. Бог
11.12.22
Поставям си за цел да разбера защо в неделя не мога да бъда обикновен човек, който си почива.
PS Книгата ли вкарва човека си в рамка или? И без друго машините вече пишат по-добре от хората, бия натам, че може би няма смисъл. Вяра?
10. Косатка
10.12.22
Сцена със играчки. Не виждаш кой стои отсреща. Преструваш се на риба. Сонорът ти долавя демони - и е хубаво, и е лошо. Обичаш солото, но за лов трябва да сте повече.
05. Нарцис и ехо
5.12.22
Калина ми праща страници от книга/ учебник по психология, за които съм я помолила. За нарцисизма ми иде реч. Откривам се в 90% от описанията и се чувствам абсолютно неспособна да променя нещо. Най-тъжното ми го казваше и терапевтката ми - че бъркам нуждата с любов. И аз ѝ вярвах. Права ли е? Възможно ли е да бъда опростена само до това - до оглеждането в себеобектите ми? Необходимостта да потърся пак терапевт дали не е необходимост от себеобект?
03. Женски
3.12.22
Дара е половината от името и възрастта ми. За малко сме едно. Ариел.
Вървим спокойно в кръг, хълбоците ѝ са здрави и уверени, голямо момиче. Има си път, знае си работата, знае кой влиза и излиза и как да се пази. Дава любезно глава да бъде целуната. В окото ѝ плува друго момиче. За пръв път не ѝ се струва примамливо да бъде единствена.
02. 42
2.12.22
Декември почва с глад и нуждата
да видя себе си отгоре, отдалече, а ти стоиш
и ми подаваш своята практичност, два топли сандвича,
всяко следващо утро.
01. Ирис и кафе
1.12.22
29.11.22
Вече мисля как денят се усложнява, редуцира, как на ума му се зимува и иска прости неща. Китове, например. В един музей във Венеция слушахме песните на различни китове, беше коремен звук. Стояхме с отворени усти, ние бяхме рибите. Следващият музей, в който сложих слушалки, беше този в Лион, на мястото, където се сливат две реки. Там слушах за смъртта, но имаше малка анонимна статуетка на риба с човешка глава.
Мисля за прости неща. За сън, за подводие.
11.11.22
of her white chinos
на белите памучни панталони
/
змията в гласа ѝ
пълзи в главата ми
/
Секвоя
22.10.22
Представям си ако се бяхме срещали.
Щеше да стоиш със стръмни очи, загледани
в мен и да казваш “не от случката стих,
а от пропуснатото”. Дълго време щях да недоумявам
и да изпиша хиляди воднисти думи. И двете щяхме да
стареем, всяка в себе си, може би нямаше да съм
посмяла да те прегърна. Щях да те обичам
колкото мога от разстояние, да прегръщам
пропуснатото.
17.10.22
Liquor and swimming, Tennessee said in an interview in the 1960’s, is all that keeps me going”.
It had struck me a long time back that the dream of letting go into water is prevalent in the work of alcoholic writers. I’d been collecting them up, these little fantasies of cleanliness, purification, dissolution and death.
The Trip to Echo Spring, Olivia Laing
Musée des confluences
16.10.22
boy
9.10.22
крачи като воин в метрото. Рокля, рана и
раница. Токчетата пукат като фаланги по лентата.