Секвоя

22.10.22

Представям си ако се бяхме срещали.

Щеше да стоиш със стръмни очи, загледани

в мен и да казваш “не от случката стих,

а от пропуснатото”. Дълго време щях да недоумявам

и да изпиша хиляди воднисти думи. И двете щяхме да 

стареем, всяка в себе си, може би нямаше да съм

посмяла да те прегърна. Щях да те обичам

колкото мога от разстояние, да прегръщам 

пропуснатото.