ти казваше

косите ти

сякаш ще са лобното ти място

или защото множественото число

ми отива

като въжета

като вълни

като

в
...и
......к
.........о
............в
...............е

алтер его

обичам да те сънувам.
колко упорито ми показваш
коя съм, какво ми липсва, как да бъда.
като разговор с бог, който знае всичко
и услужливо ми сервира истината.

ти си толкова аз,
аз, което мога да бъда.

въпроси, които не обичам:
- колко струва
- как е работата
- колко още смяташ да ходиш на терапия
- защо си махна фейсбука
- наистина ли ще пуснеш прахосмукачка точно сега
- защо звукът на телефона ти е винаги изключен
- защо не пишеш/ не ми се обаждаш [всичко свързано с програмирано поддържане на отношения]
- какво пък толкова може да ти има, нали всичко ти е наред
- това как ти хрумна да го напишеш; защо го написа

цигарата - изчакваш да дойде импулсът и след това хубав семеен скандал ти отвлича вниманието от никотиновия глад. измиваш си зъбите и забравяш.

мъжете овни - пленителни, харизматични и ярки. поздравът им е щурм, гневът им - зле овладян бяс, усмивката и гласът - извити навън и нагоре. гасиш ги в нещо водно.

синът - идва моментът, в който ти казва, че приличаш на Елза и поласкана от искреното внимание, би могло да си хлъзнеш в състояние на захлас. подсещаш се, че някой ден той ще те остави и самотата без детето ти е единственото умение, което си длъжна да усвоиш. лет ит гоу, лет ит гоооооу.

морето - голямото хапче за екзистенциалните ни болежки. когато не можеш да го имаш винаги щом поискаш, си слагаш море на блузка, на десктоп, на брошка, на спомен на стендбай, който да те държи до финалното потапяне.

смъртта - да свикнеш, че всички умират. да казваш "всички умираМЕ".

социалните мрежи - обмисляш как да се откажеш и от инстаграм. още може би не си готова. искаш да се откажеш от инстаграм или от определени хора там? какво те гневи? съревнованието, скалата на щастието, обилността? изпитваш досада, но има и значителна доза ексхибиционизъм. това ще почака. какво в живота ти си струва да бъде показано?

сън, в който очите ми стават жълти

сън в който очите ми стават жълти
устата се разширява и те поглъща
увивам се около кръста ти
всички жени в мен те обичат
особено онази която лепне по пръстите ти

закуската ти беше топла
благодаря за закуската

отраженията ми напоследък се връщат към мен
милите ми чудя се дали сме приятелки
дали не пишат нещо пак зад гърба ми?

мислех, че вървя по път с ясна маркировка
а всъщност пътят е кръг (его)центричен
обещаващ край за хора с неприлично начало

какво ще стане ако се видя там
ако се разпозная някъде
ако срещна онази жена в твое дясно
ще ми кажеш да се връщам обратно
но аз от тъкмо от края си идвам

Пролетният ми плейлист е базиран изцяло на любовта ми към джогинга. Хвърлям малко музика за бягане тук.

Alt -J са бандата, която слушам най-много в последните 3 месеца, така че нищо чудно. Новият им албум идва през юни, три пъти да. Много са ми музикантски, made in England.

Лапсли е нещо като Адел преди 10 години, сходна бленда, но по-небрежна, не така изискваща внимание. Има глас, който стои сдържан и топъл в ниското, не артикулира, когато не иска и не вика, за да се покаже. Много ей така, доста приятна.

Няма как да слушам Джей Кей и да не си представям как вея език от отворения прозорец на колата като глупаво коли.

Нежно така. Тази песен я обичам и заради клипа. Хубава музика за масаж на стъпалата.

Нешо бийтълско намирам в тази музика тук, харесвам повече старите неща на Tame Impala. Слонът им е супер.

Това си остава любимото ми от Банкс. Показва, че не е леко да се занимаваш с хора, които хранят егото си с теб.

Алисън е велика.

 Бош

Шагал

Просто ми се прииска да гледам хора, които летят.

-o, днес нямаш грим?
-???
-нямаш пудра и червило... много си красива.
-???!!!

гримирам се почти всекидневно от 14 години насам. правя го с желание и любов към лицето си и цветовете. това е моето рисуване. но е хубаво да знаеш, че лицето ти не е толкова важно. или че само истинското ти лице е.

фрагмент

обожанието е останка от езика,

казва Барт

там, където почва то, свършват думите

неаргументирана фасцинация, митологизиране,

мистификация, обичам те, защото те обичам

добре знаем къде стъпваме и все пак харесваме

това минно поле

Бях забравила колко харесвах текстлингвистиката. Усещам се увлечена да чета подобни неща, без изобщо да си го налагам. Не се стресирам, ако нещо не разбера. 

Не го разбирам, но го приемам, каза К.

Доста неща бих живяла по различен начин в живота си, ако имах възможност да го изживея отново. Какво ли ще кажа след още 10 години? Чувствам тялото си в разцвета си, ума и любопитството си - все по живи, социалните си функции - прилични. И все "една жена над мен претърсва пределите ми за това, което е" (С. Плат)...

не гледам сериали и не чета разкази

оставям го тук, за да го погледам и да разбера какъв точно ми е проблемът с бързата храна.

the awakening

съвсем неочаквано главната героиня се удави. беше към 16 часа. влезе гола в морето и се умори, та просто потъна.
После се прибрах, сготвих, изчистих, бях умерено забавна майка, избирах си книга един астрономически час (процесът все още тече).
Отделям ги двете - протагонист и антагонист. Вечер си шушукат в мен, споделят, мъмрят се, гъделичкат. Една и съща сме.

елементът на изненадата

Искам да създавам неудобни, невежливи текстове, които да се пукат от сокове.
Текстове без хуманитарна кауза, но дръзки и чувствени като всичко забранено.
Пълни с грешки може би
текстове, които убиват.
Ще ме притесняват. Ще ни притесняват.

- от онези дни, в които искам да стоя вкъщи, изправена пред две филии с малиджано и сирене, дватри изтеглени филма, що не, да си завърша и книгата (елегантна южняшка проза с дълбочина и чувствителност от Кейт Шопен)-

Amaryllis

Новата ми работа е повече от чудесна, но как ми липсва сърцебиенето на редакциите...
Сигурно така е трябвало.
Няколко nerd глави се обръщат, защото почти танцувам на стола си. А как ми се иска да мога да запея и това да не е нищо странно.
Май в досегашните си работи съм била известна като: момичето, което пее; момичето със сериозния апетит; дипломатичното момиче; момичето с дивия смях. И пишех доста прилични текстове.
Няма значение. Пролет е, ново е, зеленчуците стават все по-вкусни.
И китка от Мондриан.

сок

Искам да сложа рокля в лилаво и червено. Като очакващо ме съобщение във вайбър.
И ти да си там някъде - мъркащ одобрително като човек пред купа с череши.

Много по-добре е, когато леко ме разтърсва напрежението. Много по-добре е
леко да убива
леко да пари
да пощипва и да остава малко време.
Така много по-плътно си живея живота.

напоследък

Написах всяка своя мисъл в блога през последния месец. Показах се цялата.

Промених лицето на блога, промених косата си, промених професионалния си статус. Започнах твърдо да се представям като Доротея.

Един чувал с дрехи отделих, дрехи, които никога няма да нося, защото знаят твърде много за мен.

"Ти си в постоянна фаза на преосмисляне", казва Т. и ми напомня, че задачата ми не е да се променям на всяка цена, а да стоя в промяната, да я наблюдавам, разбирам.

Майчинството все повече ме увлича. Вмъква се сред новите ми интереси. Започвам да се забавлявам с детето си и да бъда майката-хлапак, която реже кашкавал с едната ръка, пише служебни мейли с другата, а телом инсценира разстрела си след поредното убийство с пластмасов пистолет. Казвам "започвам", защото досега бях в бунт срещу популярната норма за заедност. Най-после намирам правилния за нас синхрон (отне ми близо 4 години).

Утеха намирам и в готвенето. 

Безспорно - в изхвърлянето на неща.

И в това да не мисля крайно лошо за нищо и никого. Мисля, че дългото мълчание и писането в тефтери много помага. В тефтерите прощаваш на хората. В черновите - тоже. Там казваш неща като "срам ме е", "не те понасям", "мразя да се държиш така с мен", "това ме натъжава/огорчава/ядосва". Дори не е нужно да обяснявам на тефтера си ЗАЩО. Но като го напиша, то вече е излязло от мен. 

Започнах да се захранвам лека-полека. Мисля, че нямам мечти. Просто ми се работи и ми се харчат пари за спомени. Това е. 

Толкова много. Бих искала да стоим в тихо кафене с неудобни столове, в много ранно утро, защото и двамата ставаме рано. В уютно мълчание, с преплетени погледи над двете малки като напръстник чаши кафе. И евентуално два кроасана.

фитнес

тренирам мускула на паметта
с теб, без теб, с теб, без теб, с теб, без теб
десет серии с по сто повторения

boyhood

Това бързащо и дрезгаво слънце в края на март. Ще влезе в април с напористия нрав на някой, който не обича да закъснява. Ще дръпне плитките на дъждовете и ще прави неприлични неща с времето.
Пролетта е момче.

ако ме питаш каква искам да бъда
ще ти кажа - муза
няма, универсална и без конкретни очи
като жените на Модилиани -
странно извънземно, красиво от всички страни

цветът ти на гора
тъмно е и съм изгубена
добре че по пътя съм хвърляла парченца от сладко
сега се връщам с лекота, с лекота се завръщам

да те обичам без угризения
тази татуировка е вечна и по-добре да бъда милостива към нея

Зад всяка мъжка брада стои по жена,
която носи на болка.

сготвих ни

искам да ти направя супа
да стрия нещо люто
да се просълзиш и да
ме помолиш за хляб
и да целунеш гърдите ми

ще бъдем чудесни, любими,
тихи и лениви като космос

note to self

винаги се връщам към онзи съвършен момент на искрено щастие
в Ирландия преди доста години
незапечатан от никаква камера
но безспорен като татуировките ми
хубаво е да имаме по една Ирландия
за да можем да се оттласкваме
когато дупката ни привлича повече отколкото плаши

мила Бени

Мисля си как сблъскването с условностите на този свят е някакъв указател за това какво от нас "стърчи и пречи", някаква подсказка за това от какво трябва да се отървем, за да продължим напред. Понякога обаче е много тегаво, понеже ние си обичаме стърчалото и пречалото. (из писма)

Мила Бени, вече 10 дни мисля и премислям писмата ти. Уверена съм, че нещо пропускам, нещо не ми стига, нещо съм недохранена някъде, неочовечена.

Междувременно измилих име на книгата, която никога няма да напиша. Тази, от която ме е срам.

Тялото ми се отказа от мен, знаеш ли. Това тяло, с което толкова се гордеех - че съм здрава, че съм силна и гъвкава, че съм привлекателна, че имам мъжки апетит и никога не ме боли глава. Сега внимавам нещо да не рухне, а то боледува постоянно.

Мислех, че е минало отдавна времето, в което се спасяваме с музика и четене. Ма не. (скоба live)

Прегръщам те силно, пращам ти вермеерска светлина, та дано мисълта за картината да е по-силна от понятието за време и разстояние.

Твоя и с буца на гърлото, Д.

очевидци

какво прерисува у мен така
че да не мога да се обръщам назад
без да се разкъсам

едната ми половина разказва на другата
какво се е случило по средата