фрагмент

10.4.17

обожанието е останка от езика,
казва Барт
там, където почва то, свършват думите
неаргументирана фасцинация, митологизиране,
мистификация, обичам те, защото те обичам
добре знаем къде стъпваме и все пак харесваме
това минно поле

Бях забравила колко харесвах текстлингвистиката. Усещам се увлечена да чета подобни неща, без изобщо да си го налагам. Не се стресирам, ако нещо не разбера. 

Не го разбирам, но го приемам, каза К.

Доста неща бих живяла по различен начин в живота си, ако имах възможност да го изживея отново. Какво ли ще кажа след още 10 години? Чувствам тялото си в разцвета си, ума и любопитството си - все по живи, социалните си функции - прилични. И все "една жена над мен претърсва пределите ми за това, което е" (С. Плат)...