heartbeats

faithless

3.11.11

Започвам като златна есен. Изпращам го с бикините в едната си ръка и чашата кафе в другата. Единственият цвят е червената ми вътрешност. Гримирам се старателно, излизам. Надишвам се с коледата в старбъкс - портокалова е, топла и димяща. Казвам на Еличка и на Еми, че е хубаво да ти мирише на коледа. Говорим си за бебета, за имането им и нямането им, за жертвите. Еми: Когато не мога да попреча, съм длъжна да помогна. Напълнила съм се с мъдрости от моите мърдри приятели. Нередактирани.
Задръствам се с фейтлес, нормално е, прогресивно нормално, вокално, различно в годините. Не мога да спя и да ям, само пуша и пия, изяжда ме това, което не ме убива. Приличам на американец извън своя небостъргач. Faithless, faith, what about it...
Пунктуацията ми куца, крета ми пунктуацията. Имах 6 по синтаксис, но винаги мразех подчинените фрази. Главните, главните, те да са живи!
Портретът ми сега би изглеждал така: призрак с поникнала дързост.
Да видим как ще свърша.

31.10.11

Върнахме часовника назад. И времето със него върнахме. Потеглихме обратно към миналите зими, повтарят се блатата, през които газим. Студените блата на зимата. Обезумели тичаме към ефимера. Нещата, които отричаме са най-големите истини. Мила каза "по-малкото зло е най-голямото зло". А най-голямото зло са ни другите, нали, Жан-Пол.

Отхвърлям очевидното като лошо направен аборт. Емили Дикинсън се моли да й се казва истината по-заобиколно, защото я заслепявала. Емили Дикинсън може и да е умряла девствена, но със сигурност е имала философия за живота. По-добра от моята и по-ефективна. Застоят изпраща сигнали в сънищата ми и здраво ме гушка, уютната прегръдка на застоя. Преминавам през подземно царство, където най-тъмните неща от мен стоят с насочени към мене пръсти, най-тихите ми тайни са отгоре като пяната на телешко варено. (Когато спреш да бъркаш постоянно, неядливото изплува).

Това, което не ме убива, не ме убива, цитирам себе си. Просто като фактите. Направена съм с внимание към детайла. Зум съм на детайла. Влияя лошо на всякакви повърхности.

разстояния

28.10.11

Хубавото е със срок на годност.
Уморяваш се, клепачите ти спихват.
И виното не те лекува.
Лекува ли те още нещо?
Претръпналият епидермис
разпознава само силните усещания-
гмуркането под вода,
проникването,
болката от изгорено.
Когато си общувам с ангели,
усещам колко бременно съм земна.

под чертата

27.10.11

2 години и 622 публикации по-късно. Търся удоволствия и изпомпвам мръсната вода на преживяното. Вече не ме е страх да поглеждам назад, клише до клише, напоследък клоня към клишетата като сграда, която след малко ще рухне. Вече си пера черните ризи пред всички. Вече прознасям всяка съгласна отчетливо, отлепя ми се от стомаха почти. Вече съм цялата мрежа от съдове, машина за кръвопотоци и сърдечни контракции.

Предната вечер сънувах как се наблюдавам да пиша историята, която написах на Ета. Гледах си почерка уголемен, издутото ми минало ми влизаше в очите. А снощи - Кайо сънувах. Някой ми пожела сбъдване.

***

26.10.11

Традиционно в средата на седмицата
сядам да си пиша урока -
най-добър си в това да те няма.
Отличник в отсъствието,
в безплътния тон в телефона.
Градираш в изчезването. Призрак
с щрак на запалката. Невидим
като тежест. Нежните ти устни
любя, тача и милея - и те,
бухнали във нямане.

Времето показва всички полутонове
на близостта. Дамянов написа, че близкото
погубва.

снимка (и от fb профила на някой си Shmatko)

жена до печката

24.10.11

Уикенда си прекарах в треперене по различни поводи. Беше ми студено, пръсках се от гняв, ревах по пижама в 5 сутринта, преливах от вълнения, от вълни оргазмени преливах, трептях с честотата на пукащо се утро, (на пералнята пукнатия маркуч), трептения от смях, вибрации - от ноздрите до пръстите.

Открих, че готвенето ми е като секса - като искам, ми се получава отлично. Един отбор асоциации. Готвачка съм на приливи и отливи.

Знаците на есента приемам благосклонно. В блока някой тайно вари лютеница. Аз се притеснявам за тънеещата си заплата. Проклинам топлофикация и странно защо пак ми е хубаво. Пазарувам с чанта от плат, ходя на кино. Все повече ми тънее заплатата. Комфортът на развързаните краища.

Mary Louise Parker for Esquire

feel clean again

22.10.11

Готвих и чистих в мълчание.

Със стиснати зъби мълчаливо изтърках

всяка прашинка и мазно петно,

опръсканото от домат по печката.

Без никаква музика

и шум на фанфари

пода излъсках, полирах дървесината.

С майка ми се разбрахме без да си казваме

думичка. Жените така се разбират.

Когато загубя съня си по нещо

уж маловажно, ставам рано

и започвам да търкам. В студената стая

по нощница броя часовете до утрото.

Да стана и него да изтъркам. Да го почистя

от тъмното.

Така третирам замърсявания.

(не знам на кого е картинката)

щастие

29.9.11

Замирисва на октомври вече.
Помниш ли когато още нямахме халки на пръстите-
ти ме чакаше в тъмното, а аз бях рошава
и закъснявах.
Излязохме в червените листа. Валеше.
Двойка, каза ти.
А аз разбрах, че есента е най-
любимото ми време.
Сега съм пълноводна през октомври,
в очите ми се къпе есенното слънце
и лятото никак не ми липсва.
Кожените ми обувки не пропускат дъжд,
само кожата ми те пропуска.
Замирисва на октомври вече, време е
да си сменим цвета на виното,
към дрехите си да прибавим шалче
и да излизаме, за да танцуваме сред трупове на кестени.

снимка

влюбената жена

13.7.11

Влюбената жена е разхайтена птица. Пече ѝ животът в очите.
Прави любов сутрин, обед и вечер.
Синеят ѝ лактите, а бузите ѝ са червени.
Пере, готви и пее.

3.7.11

Кухнята ми мирише на розови домати и тиквички. Докато режа копър в такт с Годишните времена, чувам прецизното му свиркане. Звучи така, все едно е част от замисъла на Вивалди. После пуска любимата си тема от Лешникотрошачката и сърцето ми прави щастлив лупинг. Искам да го целувам по гласните струни и да пускам на replay този момент и всички моменти, в които той има участие. Един месец брак и съм готова да стоя над тигана всеки ден от живота си, само за да може да ми пуска Чайковски и Шопен и да го чувам как припява от съседната стая.

29.6.11

прииска ми се да те върна
с ритмичните ти смехоизблици
чеширската усмивка
големите ти като кораб лудости
способността да умножаваш двуцифрени
татуираната луна на ръката ти
да те върна в млечния път
еднопосочно да спреш до вратата ми

и не мога
как се молят боговете, като нямат на кого да се молят?

чаено парти №26

26.6.11

Статистиката сочи, че догодина по това време ще съм на 27. Пожелаха ми бебе, вдъхновение, любов. Чудесно е да ти пожелават разни неща, просълзявам се лесно на сложни изречения и удивителни.

На плажа, където беше моят елевейшън. Безжична, disconnect-ната, чорлава. Знам, че ще завали, защото на всички важни дни в живота ми вали. Родила съм се в дъжд. Небързаща. Неплачеща. Лицето-очи.

Една орхидея и един пълен тенис сет по-късно, вечерям с храната от снощи и хидратирам неделята с бира. Мразя неделята след рождения си ден. И по принцип неделите. Простирането ще ме успокои. И пак ще е вчера.

Честит ден на магиите!

24.6.11

Serge Guerand

След като вчера преживях почти предсмъртните си часове, а преди това изкарах забележително отвратителни 4 дни, днес животът и кръвното ми налягане започват да се нормализират. Всичката гнусна реалност, която ми се сервира в 3D ми докара срив, поради който можех само да мигам, но и от това ме болеше. Той ми направи сандвичи, после спагети, и двете докоснах с усилие, но спах дълго и това ме върна в обичайното ми състояние на, цитирам, фея страхотка.

Мисля да изкарам още 2 дни край морето. Споменах ли за халюцинациите на обонянието при морските деца? Започва да ти мирише на плажно мляко и сол още през май. Истерично настоявам, че по това време трябва да съм черна, поне колкото испанка. Слънчевите ми бенки на носа вече се появиха, точно по програма. Реших да не ходя на Elevation. Ще изкарам рождения си ден с новото ми семейство, ще ми мирише на морско и косата ми ще се начупва от влагата.

P.S Въпрос с повишена трудност: Защо има мъже, които си скубят веждите и краката, но не си мият ръцете след тоалетна?

P.P.S. Поздрав с това.

слънцестоенето

21.6.11

Представете си, че от този ден нататък денят отново ще започнее да слабее, да ни води към зимата. Днес ирландците си правят лятното céilí. Моят свекър има рожден ден. Цикълът на живота отново демонстрира безпогрешната си проява на давам-вземам - ударно, трайно, травматично. Никога не се радвай прекалено дълго, защото времето винаги се стреми към баланс и го постига само чрез мъка. Спомням си какво казах на Веси преди 3 месеца- няма вечно нещастие, както няма вечно щастие. Последното се принася в жертва на първото. Особено в най-дългия ден от годината. И в слънцето има мрак.

19.6.11

Движа се по вълни, които някога бяха подводни. Сега следвам неговите течения, които никога не спират, водят в сладкото неизвестно. Страшното приключение. Изтръпвам при всяко изпреварване на кола по пътя. Кракът му лежи тежко върху газта. Бързането към несега-то; там ме влачи със себе си, свиквам да подтискам поривите си да повръщам от скоростта и завоите и да натискам паник бутона на навика. Минава на пета с лекотата, с която освобождава сутиени. Иска да си купи кюстендилски череши, 2 кг, но бързо, че заптиетата гонели търговците от пътя.

Не можеш да обичаш мъж, само защото е като теб. Обичаш го, защото е всичко, което не си. Защото е безотговорен като дете или защото те поставя на място категорично и безмилостно. Защото те е виждал делова и съблечена, пияна, напушена, вкисната, сутрешна, разгонена, скучна. Обичаш го заради стремежа да те накара да видиш нещата през неговите очи. И ти никога да не можеш. Но стремежът все да не спира. И ти да искаш да си прережеш вените от невъзможност да си негов сиамски близнак. Да си му вярна пенелопа, да си колосът на всички караници и целувки, да се скубеш редовно, да носиш на пиене, да си секси на 30, 40 и 100. Да се запечаташ във времето.

не искай

пеперуда

в буркан

midsummer night`s dream

17.6.11

снимка: тук

Рожденият ден на Вера е нещо като сборище на елфи- със свещи, арт закачалки и хладилни чанти с джин и вино. Тя е стройна и контрастна, прилича на Титания или сигурно Титания е приличала на нея. Той снима бебето с обърнатите наобратно очила, всички се смеем и пушим. Бебето ми дава пуканка и обикаля наоколо, за да духа свещите. 2 комара ми пускат кръв.

През юни се случват такива неща. Човек се жени. Казва си брачната клетва пред 90 души. Конфети и шампанско. Водещата обяснява на микрофон как той обожава очите ми сутрин, как се смея с глас и нос едновременно и как съм най-подреденото момиче. Пускам сълза, фотографът я снима. Фотографът е пич. Вървя по вода, пека се без горнище, ставам мултимодална.

А най-лошото нещо на брака е фактът, че трябва да го пресяваш през работата си. Същата, която ти писва на втория час и от която сексът вечер изглежда утопично. Мисля да почна да играя тенис.

1+1

10.6.11

предсърдието ми е пред

раздяла с всичките ми клетки

ще се лети, то се знае

напред и нагоре

далеч от телесното

топло като скут

там, където аз ще съм мишена

на стрелеца

във всички синонимни думи на винаги

не се страхувам да бъда наречие

наречена негова

негованегованегова

направени сме слети

най-силното да

6.6.11

Разстоянията в крайна сметка ни сближиха. Сега съм лимонено-жълта, голяма и малка, тясна, дълбока, с разперени пръсти, от които поникват прозирни крила. Щастието си прави бебета в мен. Кулминира, множи се и ме оцветява. Облизвам си пръстите дълго време след като свърша обяда.

Пеперудите вече не се парят на пламъка. Нестинарстват.

Аз съм пробойна във времето, route 66 на всички неща, за които някога са имали основание да ми завиждат. Бялото дете, което скача на ластика на черните си приятелчета. С него ставам два пъти аз и всичко, което мога да бъда.

Пожелавам си

винаги

бъдеще.

cheetahs

1.6.11

Ще ме обичаш ли, когато
очите ти ваят чужди тела и до
къде би стигнал от обич?
Роклите ми всяка есен
ще добавят по един сантиметър
към копринената си дължина.
Вярваш ли, че нашите закони
са по-силни от природните,
от свирепата им яснота.

какво търси слънцетърсачката

30.5.11

Главата му в скута ми. Пет завъртания на дланта ми по лицето му и затваря очи, очите му се обръщат към мен, все по-навътре- там, където посоката е винаги вярна. Към мен. Той знае.

Колкото и да твърдя, че харесвам смугли мъже, това е тъпа лъжа, защото златистите като теб, тези очи с цвят на облаци, погледнати отгоре, те са истината.

Вечерта след моминското ми парти- разкош, разгул и слънчогледи (най-великите приятелки евър)- той ми слага среднощна закуска. Лично приготвена от него пълнена чушка. Сос на хубавата рокля. Лягам си гола. Нямам спомен какво е станало след това. На сутринта имам стратегически изгорен показалец, мехур, чутовен махмурлук, макарони, сок от грейпфрут (връщам поръчката), сън. Той ми готви, пазарува, оставя ме да страдам на спокойствие. Обичам го. Искам да му се принеса в жертва от обич и не искам, понеже няма да мога да го виждам как спи в скута ми след петото кръгче на дланта ми върху главата му. Добър мъж, мъдър мъж.

Неизбежно е. Слънцето идва. Брадата му ще изсветлее още повече и всички хубави неща ще светят през очите му.

триптих

13.5.11

Изстинал, загинал, припаднал

зест, жуа-дьо-вивр, дю пен, дю вен, дю бурсен.
Напрегнатият контекст на нашето минало
идва да ни свети нощем. Истинските хора
се чувстват добре само когато са голи. Дори да не се казваше така,
както се казваш, пак щях да те искам.

Петък 13 скапа блогър. Но си хвърлих текста в word, да не загубя нищо от обедната си омая. Вечерта прекарах с Вечерница, която е толкова лъчиста, че трябва да се гледа със специални очила. Не обикновени. Необикновени. Пихме бира, но аз се изложих и не можах да я преборя докрай. Един човек ме нарисува, хубаво се получи. Всички в мястото разбраха, че не ходя често там. И аз разбрах, че няма да ходя често там. Лъчистата е голяма.

Ето ме.

Когато жената мълчи,

устата ѝ е пълна с вино,

с киселото шардоне от обяд,

с дрожди, мисли и думи,

дехидратация на висше ниво.

Реципрочността и нуждата от реципрочност

са две различни неща.

Ти не си като другите,

озонът мирише на теб.

На връщане от работа се опитвам

да си спомня стари телефонни номера,

успехът е, че вече бъркам цифрите

на бившите, започвам да забравям

повече от красиви лица.

Сега ми се слуша мрачна музика, защото

не съм свикнала да живея на светло. От

веселото повече ми се допива. Орално

фиксираната жена.

Иска ми се да можех да ти казвам

всеки път всичко. И как не ми стигаш,

и как невидимо обгръщам като радиация.

Но когато жената мълчи, устата

ѝ е пълна с вино, с киселото шардоне от обяд.

Дрожди, мисли и думи,

валеризация на висше ниво.

credits: here

тъжен филм с хубав край

27.4.11

пак се настройвам на вълна
европейско
след 9
краката ми в скута ти
после около кръста ти
после студени в леглото ти
верен си с оригинала
правим го с отворени очи
даже разтворени
да не пропуснем нещо важно
непогалено
и когато свършиш с мен
в мен
аз ще бъда господикакважена
а ти ще си всичко

снимка: тук

26.4.11

Апартаментът ни е тих и ленив като езерна вода. Всичките ни вещи стоят по земята, затова пък кафе-машината стои почетно в кухнята и червенее гордо като атрибут на нашето обичане. Не е ясно как съм спала някога без да ме обгръщал като гигантска ръкавица. Ужасна съм задето му звъня, за да го подсетя да свърши някоя задачка, а не за да му напомня, че е всичко за мен. Докато той подрежда нещата ни, аз подреждам невещественото.

Йоана публикува снимка, на която пише да не се сравняваме с другите. Подсетих се за другите, които взимат от мен и ме изписват из блоговете си. Или трябва да спра да ги чета, или да спра да пиша. Колебая се между ласкателството и обидата. Някак странно е. Сравенението, мили хора, не води до нищо добро. Слушайте Йоана. Слушах вчера интервю с проф. Шурбанов, който говори за това колко труднопостижим е балансът, когато си по-признат заради страничната си дейност на преводач, а не заради поезията си. После сънувах как си говорим. И едни такива казуси за справедливост и частна собственост... Кой е виновен, че крачката между невинното повлияване и мащабното преписване е микроскопична? Аз, защото съм си пльоснала вътрешността във виртуалните крака на хората.

Скоро ще напиша нещо по-важно, не сега. Ако придам още малко тежест на нервността и ревността си, ще загрубея отвътре. Ми... да, суши и вино завинаги!