II

22:37


ти казваше

доротея
все едно е констатация
като днес е топло, но ще завали към 3
като има твърде много сиви коли

9:38

To know that one does not write for the other, to know that these things I am going to write will never cause me to be loved by the one I love (the other), to know that writing compensates for nothing, sublimates nothing, that it is precisely there where you are not - this is the beginning of writing.
(Barthes)

14:03


късно се научих да чета и да пиша.
помня мига, в който написах азбуката съвсем сама -
размахах ръце от радост и дясната залепна право в кактуса,
който майка ми държеше на терасата.
вадех иглички и плаках. 
оттогава - така.
боли ли - пиша. пиша ли - боли.

9:30

Предполагам, че един ден страхът да не би да бъда лошият герой ще отпадне. Може да поискам да съм лошата. Като че ли има нещо привлекателно в ролята на жертва, на някой, който е наранен, но не наранява.
Усилието да стоиш настрана от драмата си - урок по премахване на суетата.

XoXo

10:14

Един месец остава. До топлия ти камък, до развратната ти gioia.
Толкова отдавна не сме били заедно, вече съм друго момиче, Риме.
Но все още обичам тестяно и слънце, да впръсквам парфюм във косата си
и да сядам по турски в тревата. Всичко ще е почти или не съвсем същото.
Оставям ти тази бележка тук, за да не забравяш, че винаги си бил първи. 

20:52

въпроси, които днешният ден ми зададе:
- защо се насочваш към това, което предварително знаеш, че ще те разстрои?
- да не би да си търсиш драмата?
- какво харесват мъжете в теб?
- какво ти хрумва, когато чуеш думата жена?
- какво би станало, ако В. се превърне в типа мъж, какъвто мислиш,че харесваш?
- защо свързваш красотата със сексуалността?


13:57

Снощи ходих да гледам филма за Юлия Кръстева - лингвист и философ, когото познавам от студентските си години, но не особено задълбочено. Няколко неща записвам тук, преди да са се отмили в паметта ми.
- талантът и интелектът имат нужда от подходящото пространство, за да се развиват. Мясото им е навсякъде и никъде.
- майчинството не подтиска творческия потенциал. Кръстева казва, че майчинството я е направило интелектуалката, която е днес и благодарение на обсесията, страданието, депресивността, загубата и радостта от родителството, тя е човекът, който е. Действително забележителна, достолепна, проницателна, любопитна, мощна.
- самочувствието на жената е нещо, по което се работи цял живот.
- небето е празно. Бог няма. Хуманизмът е религията ни.
- бракът е да сте "автономни заедно"
- трябва да поставяме въпросителен знак пред всеки факт. Да се съмняваме. Да искаме да разбираме защо.
Беше много хубаво да я слушам. Дълго мислих за нея, още повече след опита ми с Барт, който не ми излиза от ума. Мисля, че тези "срещи" бяха чудесна терапия в последните седмици и отприщиха в мен желание да правя неща. Още опитвам да разбера какво точно, но сутринта се събудх с мисълта, че искам да правя.

Мисля също за липсата. Аз съм от хората, които съжаляват за събития в миналото. Третирам чувството за недохраненост с особена предпазливост, защото знам къде ме води обикновено. Слушам внимателно какво ще ми каже. Сънувам като фабрика и изумявам колко много научавам за себе си, когато се отпусна и наричам нещата с истинските им имена. Чувствам се едновременно центробежна и центростремителна.

Та липсата, мисля си, е защото мислим, че някои неща/ хора ни принадлежат.

Принадлежи ми само тялото ми.

Мисля, че започнах да вниквам повече в приятелките си. В сестра си също. Женското съревнование толкова ме беше изморило, че призмата ми беше само личното ми неудобство или страдание. Всеки има своята битка, всеки има нужда от 2 секунди 100-процентово внимание. Винаги съм харесвала жените почти с окото на мъж, но сега започвам да ги харесвам с разбирането на жена. Много е странно.

Като цяло започвам по-бързо да си прощавам, като свърша някоя простотия. Мисля много за смъртта и, ехей, все още не бих искала да умирам. А, и освен това желая те и имам нужда от теб не значат обичам те и харесвам те. Много важна подточка.

I

12:28

ти казваше

косите ти

сякаш ще са лобното ти място

или защото множественото число

ми отива

като въжета

като вълни

като

в
...и
......к
.........о
............в
...............е

алтер его

10:55

обичам да те сънувам.
колко упорито ми показваш
коя съм, какво ми липсва, как да бъда.
като разговор с бог, който знае всичко
и услужливо ми сервира истината.

ти си толкова аз,
аз, което мога да бъда.

15:10

въпроси, които не обичам:
- колко струва
- как е работата
- колко още смяташ да ходиш на терапия
- защо си махна фейсбука
- наистина ли ще пуснеш прахосмукачка точно сега
- защо звукът на телефона ти е винаги изключен
- защо не пишеш/ не ми се обаждаш [всичко свързано с програмирано поддържане на отношения]
- какво пък толкова може да ти има, нали всичко ти е наред
- това как ти хрумна да го напишеш; защо го написа

23:40

цигарата - изчакваш да дойде импулсът и след това хубав семеен скандал ти отвлича вниманието от никотиновия глад. измиваш си зъбите и забравяш.

мъжете овни - пленителни, харизматични и ярки. поздравът им е щурм, гневът им - зле овладян бяс, усмивката и гласът - извити навън и нагоре. гасиш ги в нещо водно.

синът - идва моментът, в който ти казва, че приличаш на Елза и поласкана от искреното внимание, би могло да си хлъзнеш в състояние на захлас. подсещаш се, че някой ден той ще те остави и самотата без детето ти е единственото умение, което си длъжна да усвоиш. лет ит гоу, лет ит гоооооу.

морето - голямото хапче за екзистенциалните ни болежки. когато не можеш да го имаш винаги щом поискаш, си слагаш море на блузка, на десктоп, на брошка, на спомен на стендбай, който да те държи до финалното потапяне.

смъртта - да свикнеш, че всички умират. да казваш "всички умираМЕ".

социалните мрежи - обмисляш как да се откажеш и от инстаграм. още може би не си готова. искаш да се откажеш от инстаграм или от определени хора там? какво те гневи? съревнованието, скалата на щастието, обилността? изпитваш досада, но има и значителна доза ексхибиционизъм. това ще почака. какво в живота ти си струва да бъде показано?

сън, в който очите ми стават жълти

14:06

сън в който очите ми стават жълти
устата се разширява и те поглъща
увивам се около кръста ти
всички жени в мен те обичат
особено онази която лепне по пръстите ти

закуската ти беше топла
благодаря за закуската

отраженията ми напоследък се връщат към мен
милите ми чудя се дали сме приятелки
дали не пишат нещо пак зад гърба ми?

мислех, че вървя по път с ясна маркировка
а всъщност пътят е кръг (его)центричен
обещаващ край за хора с неприлично начало

какво ще стане ако се видя там
ако се разпозная някъде
ако срещна онази жена в твое дясно
ще ми кажеш да се връщам обратно
но аз от тъкмо от края си идвам

14:55

Пролетният ми плейлист е базиран изцяло на любовта ми към джогинга. Хвърлям малко музика за бягане тук.


Alt -J са бандата, която слушам най-много в последните 3 месеца, така че нищо чудно. Новият им албум идва през юни, три пъти да. Много са ми музикантски, made in England.



Лапсли е нещо като Адел преди 10 години, сходна бленда, но по-небрежна, не така изискваща внимание. Има глас, който стои сдържан и топъл в ниското, не артикулира, когато не иска и не вика, за да се покаже. Много ей така, доста приятна.





Няма как да слушам Джей Кей и да не си представям как вея език от отворения прозорец на колата като глупаво коли.


Нежно така. Тази песен я обичам и заради клипа. Хубава музика за масаж на стъпалата.



Нешо бийтълско намирам в тази музика тук, харесвам повече старите неща на Tame Impala. Слонът им е супер.


Това си остава любимото ми от Банкс. Показва, че не е леко да се занимаваш с хора, които хранят егото си с теб.

Алисън е велика.




10:05




Просто ми се прииска да гледам хора, които летят.

9:33

-o, днес нямаш грим?
-???
-нямаш пудра и червило... много си красива.
-???!!!

гримирам се почти всекидневно от 14 години насам. правя го с желание и любов към лицето си и цветовете. това е моето рисуване. но е хубаво да знаеш, че лицето ти не е толкова важно. или че само истинското ти лице е.

13:56

фрагмент

9:52

обожанието е останка от езика,

казва Барт
там, където почва то, свършват думите
неаргументирана фасцинация, митологизиране,
мистификация, обичам те, защото те обичам
добре знаем къде стъпваме и все пак харесваме
това минно поле

Бях забравила колко харесвах текст лингвистиката. Усещам се увлечена да чета подобни неща, без изобщо да си го налагам. Не се стресирам, ако нещо не разбера. 

Не го разбирам, но го приемам, каза К.

Доста неща бих живяла по различен начин в живота си, ако имах възможност да го изживея отново. Какво ли ще кажа след още 10 години? Чувствам тялото си в разцвета си, ума и любопитството си - все по живи, социалните си функции - прилични. И все "една жена над мен претърсва пределите ми за това, което е" (С. Плат)...

23:00

не гледам сериали и не чета разкази


оставям го тук, за да го погледам и да разбера какъв точно ми е проблемът с бързата храна.

the awakening

20:32

съвсем неочаквано главната героиня се удави. беше към 16 часа. влезе гола в морето и се умори, та просто потъна.
После се прибрах, сготвих, изчистих, бях умерено забавна майка, избирах си книга един астрономически час (процесът все още тече).
Отделям ги двете - протагонист и антагонист. Вечер си шушукат в мен, споделят, мъмрят се, гъделичкат. Една и съща сме.

елементът на изненадата

11:34

Искам да създавам неудобни, невежливи текстове, които да се пукат от сокове.
Текстове без хуманитарна кауза, но дръзки и чувствени като всичко забранено.
Пълни с грешки може би
текстове, които убиват.
Ще ме притесняват. Ще ни притесняват.

11:47

- от онези дни, в които искам да стоя вкъщи, изправена пред две филии с малиджано и сирене, дватри изтеглени филма, що не, да си завърша и книгата (елегантна южняшка проза с дълбочина и чувствителност от Кейт Шопен)-


Amaryllis

12:01

Новата ми работа е повече от чудесна, но как ми липсва сърцебиенето на редакциите...
Сигурно така е трябвало.
Няколко nerd глави се обръщат, защото почти танцувам на стола си. А как ми се иска да мога да запея и това да не е нищо странно.
Май в досегашните си работи съм била известна като: момичето, което пее; момичето със сериозния апетит; дипломатичното момиче; момичето с дивия смях. И пишех доста прилични текстове.
Няма значение. Пролет е, ново е, зеленчуците стават все по-вкусни.
И китка от Мондриан.


сок

9:28

Искам да сложа рокля в лилаво и червено. Като очакващо ме съобщение във вайбър.
И ти да си там някъде - мъркащ одобрително като човек пред купа с череши.



14:50

Много по-добре е, когато леко ме джъзва напрежението. Много по-добре е
леко да убива
леко да пари
да пощипва и да остава малко време.
Така много по-плътно си живея живота.

напоследък

16:34

Написах всяка своя мисъл в блога през последния месец. Показах се цялата.


Промених лицето на блога, промених косата си, промених професионалния си статус. Започнах твърдо да се представям като Доротея.

Един чувал с дрехи отделих, дрехи, които никога няма да нося, защото знаят твърде много за мен.

"Ти си в постоянна фаза на преосмисляне", казва Т. и ми напомня, че задачата ми не е да се променям на всяка цена, а да стоя в промяната, да я наблюдавам, разбирам.

Майчинството все повече ме увлича. Вмъква се сред новите ми интереси. Започвам да се забавлявам с детето си и да бъда майката-хлапак, която реже кашкавал с едната ръка, пише служебни мейли с другата, а телом инсценира разстрела си след поредното убийство с пластмасов пистолет. Казвам "започвам", защото досега бях в бунт срещу популярната норма за заедност. Най-после намирам правилния за нас синхрон (отне ми близо 4 години).

Утеха намирам и в готвенето. 

Безспорно - в изхвърлянето на неща.

И в това да не мисля крайно лошо за нищо и никого. Мисля, че дългото мълчание и писането в тефтери много помага. В тефтерите прощаваш на хората. В черновите - тоже. Там казваш неща като "срам ме е", "не те понасям", "мразя да се държиш така с мен", "това ме натъжава/огорчава/ядосва". Дори не е нужно да обяснявам на тефтера си ЗАЩО. Но като го напиша, то вече е излязло от мен. 

Започнах да се захранвам лека-полека. Мисля, че нямам мечти. Просто ми се работи и ми се харчат пари за спомени. Това е. 

16:14

Толкова много. Бих искала да стоим в тихо кафене с неудобни столове, в много ранно утро, защото и двамата ставаме рано. В уютно мълчание, с преплетени погледи над двете малки като напръстник чаши кафе. И евентуално два кроасана.




фитнес

9:43

тренирам мускула на паметта
с теб, без теб, с теб, без теб, с теб, без теб
десет серии с по сто повторения

boyhood

9:51

Това бързащо и дрезгаво слънце в края на март. Ще влезе в април с напористия нрав на някой, който не обича да закъснява. Ще дръпне плитките на дъждовете и ще прави неприлични неща с времето.
Пролетта е момче.

15:20

12:15

ако ме питаш каква искам да бъда
ще ти кажа - муза
няма, универсална и без конкретни очи
като жените на Модилиани -
странно извънземно, красиво от всички страни