Обещаното уважение

5.5.25

На ръба е сиво и гладко. 
Сам си на острова.
Остаряваш.
Мислиш, че си готов за живота си,
затова не се презапасяваш. Губиш си 
времето.
В тревата намираш ключове и зелените му гласни свистят. Пускаш ги пак,
уж че ги губиш. Само така
знаеш как.