А с тези нокти мога:
да разкъсам ягода,
да разлистя издание с черни корици,
да нарисувам кръг във въздуха,
да задраскам жално по вратата, но
ноктите ми са пораснали за нощ,
за да те стискам по-добре, момчето ми.

пай без ябълки

Листата стъпват тихо зад гърба ми. Паркинг
за надежда съм. Месо от грейпфрут и нарисувано
с флумастер. Блестят ми в очите автомобомилни
фарове и ножове и вилици.

Предначертаният път е тебеширена дама върху асфалт.

А любовта ми минава като влак през тунел. Свети накрая.

една жена иска да бъде попитана как е
да я попиташ с очи,
да я послушаш 3 дълги секунди,
да я прегърнеш, ако това се наложи,
или да я пратиш на фризьор.

но поне я попитай.

Ти беше предначертал да се влюбя в теб
и да не сложа точка. В едно и също обещание
те кроя и режа всяка вечер. Минават години -
после, скоро и след малко са все по-далече.
Сложи ми знак за внимание.

Няма фрактури на крилата.
Всичко е наред. Няма поезия.

торта за рожден ден

Едва ли ще стоим нахилени и подпийнали с вурст и глинвайн в ръце на някой Weihnachtsmarkt. Не и тази година, защото се налага да живеем и през останалото време. Ще се опитам да надмогна себе си и да ти направя торта за рождения ден. Ще опитам да е с приблизителна форма на окръжност. Не мога да ти обещая всичко, което искам да ти подаря - пътешествие, време, почивка. Искам да сложа в сейф живота ни в момента - минутите, в които лягаш в скута ми и затваряш очи, как сбръчкваш нос, когато те погаля между веждите. И сандвичите с яйце и сирене, които ми правиш за закуска. И зарядното на телефона ти, което сутрин те замества на възглавницата. Но и торта върши работа.

какво е?

Разнебитената й обвивка и просроченото русо
пазят крехкото месо от нараняване. Никой не иска
да познава съвършени принцеси, никой не иска да
ги прави кралици. Пускам й това, после пускаме сълзи,
чета й почти на глас, да ме чува, където е скрита. Чисти,
трагични, негримирани са й очите. Попива. Носи смисъла
и ще го носи в следващите месеци, в които ще се будим заедно.
Дали в езика на глухонемите има глаголно време? Какво е времето,
когато ни е писано.

Той е единственото нещо, за което си струва да мисля. Почивката ми от фейсбук и блога напоследък не е търсена, но е добре дошла. Мисля си и за други успокояващи неща като храната на майка ми и големия гръден кош на баща ми, винаги готов да ме приюти цялата с онова "На тате зайчето." Не е трудно да си зависим от тоя пашкул, който се оказва риалитито. Не съм ходила по заведения, но пък погледах филми. Не съм излизала с приятели, но пък стоях до него, сгушена ембрионално, обсъждахме безсмислието на БПЦ на вечеря и смисъла на вярата. Любовта ми е канализирана почти идеално, не иска и не чака, има (я). Тя е синоним на семейство.

Писането е спонтанно, леко и волево занимание. То не е упражнение и не се случва с мисълта за издаване. То е рефлекс на съзнанието (душата?). Никой не може да ме убеди, че тенденциозният труд към оформянето на една или друга фраза прави пишещия писател. Писането е флуид, то е отражение, но и пророчество. Непринудено като всички хубави неща. Напъните са само и единствено физиологичен процес и никога не бива да бъдат прилагани в писането.

време

Уморените ми токове отмерват
Не разстояние, а време.
Предпочитам отскоро залезите в 5,
Защото са по-близо теб
И тъмното ти гърло, откъдето
Са скочили всички мои куплети.

аз съм ние
за домашно имам умножение
а стъпките ми пак изписват
танц на пода в хола

Зная поезията, която искам да мога.

От косите ми изтича последната есен и

заравя в плитък гроб своето тяло. 

Ако можех да пиша, щях да нарисувам

бяло.

апология на отсъствието

Всичко ще бъде наред, казах на Йоана. Йоана, 28, кучето й вероятно има бълхи, но може и да няма, защото може да има хормонални проблеми. Кучка с проблеми. Йоана е сама на дивана и иска да се заключи в шкаф, защото личният и професионалният й живот сега също са на дивана, а такова съжителство не ти оставя и глътчица въздух.

Всичко ще бъде наред, казах на себе си. Един материал за хубаво списание повече, тлъст плюс в автобиографията ти. Нищо, за което да се тревожиш. Сядаш, изливаш каквото ти падне, после подреждаш, махаш излишното. Проблемът е, че мразя дълги текстове, а този трябва да е дълъг.

Спомням си как една вечер в каунти Глостършър искахме да си намерим пъб, където да хапнем. Каунти Глостършър е доста неприветливо местенце зимно време. Има борове, надвиснали над пътища, на които едва заставаш на Ф, да не говорим да шофираш. Та... имаше лед. Нямаше пъб, защото хората в каунти Глостършър рано-рано заключват домовете си и не се показват до сутринта. Всичко ще бъде наред, каза Валери, когато страхът надделя над глада ми и се уплаших, че снегът в Англия наистина може да бъде бедствие.

Всичко ще бъде наред, казва 23-годишен с тумор в белодробието.

И това, че ме сварихте в най-безплодния ми период за писане не значи, че съм го отказала. Това е блог, това е блог, повтарям си, никой не ми държи сметка, не иска нищо от мен, аз не искам нищо от никого. Не търся смисъл и мисъл, а онзи порив, който обикновено ти дават крайностите. Аз съм една щастлива жена, защото всичко ще бъде наред.