REM

7.2.21

Завивам я и ѝ казвам:

“Успяваш ли да дишаш през тази малка пролука?”

Не мисля, че ме чува. Ушите ѝ винаги са под водата,

Незадълбочена и повърхностна,

невнятна и хлъзгава,

флуидна и меркуриева.

Само привидности. Влачи мекото ми

тяло все по-навътре сънят.