Тялото ми се държи за своите навици.
Гладът е вечен спомен - искане и недохранване.
Бебето в мен не се хаби да плаче, а послушно
заспива, за да не мисли за топло тесто, да не мечтае за него.
Обичам го, съчувствам на това старо бебе.
