Малки макове, малки адски огньове,
дали причинявате болка?
Трепвате. Не мога да ви пипна.
Ръка протягам в огъня. Нищо не изгаря.
Изморих се вече да ви гледам
така потрепващи, сбръчкани и алени като кожа на уста.
Уста току разкървавена.
Малки кървави поли!
Има изпарения, които не достигам.
Къде е опиатът ви, наркотичната ви капсула?
Да можеше да изтече кръвта ми, да можех да заспя.
Да можеше устата ми да се сроди с такава болка!
Или от стъклената капсула в мен да изтекат отровите ви,
да притихна, да застина.
Но безцветна. Сива.
юли, 1962
