Макове през октомври, Силвия Плат

на Хелдър и Сюзет Мачедо

И слънцето зад облака не би сътворило такива поли.

Нито пък жената в линейката,

чието алено сърце разцъфва поразително над дрехата.

Дар, любовен дар,

съвършено непоискан

от небе,

което с бледи искри
подпалва своя въглероден окис,

от очи, угаснали безизразно под шапките.

О Господи, мен ли

ще разтворят с вик тези окъснели устни,

в гора от скреж, в зора като метличина.

(27.10.1962)