16.11.19

II

Среща

Искам да знам къде лъчът пронизва камъка
и как палачът избърсва очи с дланта,
с която убива.

Искам онова златно сечение, където
жената среща детето,
където дърво и стъкло превръщат се в къща.

Искам да знам какво нямам
и как се сглобява. Имах сини балони
на небесната рокля с бяла якичка.

Черно-бяла е снимката, но помня
цвета, сякаш едновременно съм на три
и на още трийсет и три. И съм жива.

Няма коментари: