Ще си припомням този текст всеки път, когато се почувствам засрамена от цезаровото раждане на Самуил.
Повече никога няма да се срамувам, притеснявам и ужасявам от обстоятелствата в онази нощ на 7 срещу 8 юли 2013 г.
Няма да се извинявам на никого, че не мога да си представя при повторно раждане да преживея това - how afraid I am of being broken in a whole new way (от статията).
Няма да оправдавам страха си от повторна епикриза, на която пише ОПИТ ЗА РАЖДАНЕ.
Ще разказвам на детето си, че се е появило от корема на майка, която е нямала търпение да го види и прегърне, която се е грижила за него всеотдайно, която го е кърмила с желание и която се чувства щастлива, че всичко е завършило добре и без сътресения.
Темата е много болезнена и все още съм гузна от това, че за мен секциото беше късмет и че следващия път ще бъде избор. Попаднах на статията без да я търся, но ужасно много ме развълнува, та си мислех, че вероятно врагът е в моята глава. Слагам я тук с надеждата, че един ден някоя бъдеща майка ще се почувства окуражена да вярва във вътрешния си глас, така както всяка нормална, здрава жена знае какво е най-добре за нейното тяло и психика.
