Спя до късно този уикенд. Нещо необичайно. Отмятам задачи като войник, чета, чета, гледам филми, поставям се под въпрос. Толкова е хубаво да съм сама. Не вярвам, че да се разболея два пъти в рамките на 10 дни е случайност. Не е; така тялото минава през детокса, от който има нужда умът. 
Липсва ми детето ми, разбира се. Много повече, отколкото мислех. Неговото разбираемо само за мен "обичам те".
Косата ми избуява, ноктите ми растат толкова бързо, спортът ме спасява. Работата върша прилежно и механично. Работата си е работа, нищо лично. Мечтая за следващото си пътуване и се подсещам, че трябва да съм благодарна, че имам тази работа, защото иначе нямаше да има пътешествие. Не и това, не и сега.
Отворила съм ей такива очи навътре към себе си. Наистина е по-добре да съм сама.
Отивам на кино.