акценти

13.6.12

Бялото на мароканския е почти като състоянието на духа ми. Синтезирано е в пазвата на къщи руини, изпъкващо.

Розето е топло, греба от кофата с лед с ръка, пльос в чашата. Смея се. Пламък от запалка. Социалният пушач удобно повдига ноздри в градини и открити пространства. Познавам си овулацията по порива за харчене. Сандалите, които искам, са невъзможни. Други трябват. Не бива да купувам сандали за гледане. Аз вървя много.

Жена в Института се спира и диагонално посреща погледа ми. Извинете, много сте хубава, казва. Благодаря. Как се казвате? Доротея. О, като снаха ми. Браво, браво.

тея, хайде на кафе.
добре, но утре следобед. набързо. ще ти разправям.
до утре.

Teya, vous êtes bien, ma chère?
Oui, j'ai besoin de mon support visuel. Le second café du matin.

Нямам ударения на компютъра.

Сърцето ми блъска, блъска, откача, прескача. Тук съм. Пълноводие.

Няма коментари: