денят, в който валеше

6.4.12

удивително способна съм да стоя и да гледам
да слушам без да говоря
измислям подходящи реплики
на дълбоки монолози
какво бих казала ако бях казала нещо
което не бих казала и в смелите си сънища
понякога се случва да се разделяме с
лингвистиката и семантиката да идва
под формата на песен
снимка
филм
и някакви стихове
в които лирическият герой се дистанцира от любовта
нарича я руса и я пише с малки букви
почти съкратено

в един бавен ден
в който валеше
аз мислех че от гърлото ми са остъргани
послените думи и наистина лечението се състоеше
от това да лежа, да се преструвам че спя и че пиша поеми
за своята дистанция от любовта
за миналото време
почти съкратено

Няма коментари: