една сряда

5.4.12

Плановете ми за самостоятелност, даже самостойност, са тихо потушени от затворения кръг на двойката. Винаги и несъзнателно си избирам да гледам пиеси за брака, които често не са много благосклонни към това състояние на хората. Разочарованите бивши бракувани се оказват чудесни драматурзи.

Вечерям мъфин, който не струва колкото струва. След 6 има чудесна португалска музика по джаз fm, (което не може да се каже за музиката преди 12 по bbc radio 1). В 23:05 пускат overpowered пo fm+ , a аз пускам сканиране на хората - палта и ботуши, боси крака, тупирани коси. Жена с изправен гръб, чудесно, не помня вида й. Мъж мляска дъвка. Аз и foursquare. Пуша от скука, пуша от любов към втората цигара, пуша от липса на забрана. После пия вино, половин чаша, вече съм далече от вас, цяла чаша и си докосваме носовете с вдъхновението.

I need a dollar, но и 50 cent понякога върши работа, уан долар, уан хани.

Пиесата е чудесна, вратът ми е изкривен на въпросителна, тежи ми въздухът в гърдите. Нямам останал диалог, понеже през цялото време водя такъв с природите в главата си. Уморена съм и в тъмното проблясват зъби на усмихващи се хора.

Поднових тичането. Само едно куче се възмути от решението ми.
Френския подновявам след месец.
Подновявам си успешно старите инстинкти. Центробежна сила съм.