16.11.11

по съдраните дантели
не е останал нито дъх
бримка във ума ми пусна
и сега се стичаш по гърдите ми
пиеш ги като зяпащи те портокали
и ми гъделичкаш корема
ставам вместилище

времето да се обичаме с езици
идва

Няма коментари: