Хризантемите винаги ми напомнят на дядо. Когато си отиде преди 3 години миришеше на тежък дъжд и хризантеми.
Гледам вкъщи винаги да има цветя, но през октомври и ноември е най-хубаво, защото хризантемите издържат по две седмици и чак след това, когато почнат да загниват, се усеща лек дъх на труп. Стерилен и неопределим.
Тази есен изпрати и роднини на близки мои приятели. Виждам тленността все по-ясно и се опитвам да се помиря с това. Дни наред ги оплаквам, като всъщност май плача за смъртта в себе си.
4.12.17
Дава ми да държа корема ѝ с едната ръка, а опашната кост да подпирам с другата. Гледам го как се раздвижва като отделно същество, което се издува и прибира, издува и прибира, срамежливо мокро тяло, женско като прилив. Хайде, хайде, можеш - казва - не го гледай, само го дирижирай с мисълта си.
Ханшът ми вае осморки, толкова ерогенно и естествено, колкото никога не бих предположила. Оставям се на трептенията, които напомнят на прекъснат в полета си оргазъм. Събирам езика - център, диагонал, център, туист, плие, ронд, шими, контрехт. Това е като да се научиш да се гледаш, без да се гледаш, само да се усещаш и да се виждаш интуитивно. Изключително трудно е. Кожата се навлажнява от усилието да танцуваш отвътре и да се усмихваш на образа си. Много съм щастлива.
Ханшът ми вае осморки, толкова ерогенно и естествено, колкото никога не бих предположила. Оставям се на трептенията, които напомнят на прекъснат в полета си оргазъм. Събирам езика - център, диагонал, център, туист, плие, ронд, шими, контрехт. Това е като да се научиш да се гледаш, без да се гледаш, само да се усещаш и да се виждаш интуитивно. Изключително трудно е. Кожата се навлажнява от усилието да танцуваш отвътре и да се усмихваш на образа си. Много съм щастлива.
север и книга
30.11.17
Беше подходящ ден за правене на сладкиши и гледане на филми. Наместо това си сложих червило като на тази обложка на Емилиана Торини и се понесох at the speed of dark.
Снощи сънувах дома на баба и дядо. Не знам живи ли бяха още, но това е като да сънуваш утробата, в която си бил преди да те има. Често идват в съня ми. Започнах Татко. Склерите ми зимно време замръзват ужасно и непрестанно сълзя, но с тази книга откровено си плача.
Понякога се страхувам, че като прощавам, може да забравя. А друг път ми се иска да забравя, за да мога да простя. Май не съм човекът, който да раздава прошки. What's done is done.
Писах ти толкова предпазливо. Но това, което не можах да ти кажа,
се пълнеше и растеше като балон с горещ въздух
и накрая се понесе през нощното небе.
Тумас Транстрьомер
хората, които ги няма
29.11.17
отидохте си и сега какво да правим
с този вкус на януари.
с тоя вкочанен мускул,
с това изстинало ядене.
26.11.17
свежестта на дъвката ментолка в шала и в брадата очилата музиката във колата или не а може би лъчите или очертанията на местата ни поставиха в поле в което сме играчи шах и мат или пък дама но да се върнем на най-първото навлизане в пространството за което нямаме антитела а само тяло поемаме поглъщаме завинаги и няма връщане вселената ни смля сега сме заедно кодирани във себе си или в космическата слюнка всичко почна с осмозата в езиците ни
23.11.17
няма да пропускам изгревите, нищо няма да застава между нас, чудовищата отдавна ще са си отишли, ще съм им изгорила езиците с неопровержимата си нежност.
оставям се на своята дребнавост, колкото ум - толкова, такъв е. ще го поя и храня, колкото и когато искам, без да искам да блесна. ще се оставя да омекна, защото меките неща приемат по-лесно нова форма. приемат по-лесно.
ще се влюбвам в идеи, не в хора.
21.11.17
Цели пасажи, в които нещата и хората застиват като кадрите с катастрофата във Фрида.
Малка синя птичка и златен прашец. Музиката.
Осъзнавам, че говоря както пиша, а доскоро мислех, че е обратното. Първо е написаното.
Писането по един ред в дневника всеки ден отправя ново предизвикателство - да синтезираш мисълта си само в най-необходимото. Най-най-най-най-необходимото.
И така денят ту спира в себе си, ту се процежда в няколко думи. Обръщам му внимание. Пишат ми се стихотворения.
Малка синя птичка и златен прашец. Музиката.
Осъзнавам, че говоря както пиша, а доскоро мислех, че е обратното. Първо е написаното.
Писането по един ред в дневника всеки ден отправя ново предизвикателство - да синтезираш мисълта си само в най-необходимото. Най-най-най-най-необходимото.
И така денят ту спира в себе си, ту се процежда в няколко думи. Обръщам му внимание. Пишат ми се стихотворения.
Безкрайната градина
Филмът снощи накратко:
местата, по които сме минавали толкова пъти -
леко винетирани по краищата,
мъжки хор, който те помита,
строшава ти главата все едно си задрямал
в камбана,
малко динозаври,
сос за спагети,
една жена, която е решила да мълчи
и един мъж с брада и зле изиграна вина.
В надписите накрая пише
на всички наши любови.
Иначе не ми хареса.
местата, по които сме минавали толкова пъти -
леко винетирани по краищата,
мъжки хор, който те помита,
строшава ти главата все едно си задрямал
в камбана,
малко динозаври,
сос за спагети,
една жена, която е решила да мълчи
и един мъж с брада и зле изиграна вина.
В надписите накрая пише
на всички наши любови.
Иначе не ми хареса.
13.11.17
Какво щеше да направиш, ако не се страхуваше?
Представи си, че имаш всичко, за което копнееш. Какво прави удовлетвореното ти аз?
Доколко сме зависими от децата си?
Имаш ли нужда да получаваш признание за усилията си? (Ами ако си ги получил, но не си забелязал? по Катерина Стойкова)
Какво значи да си добър приятел?
Вярваш ли, че трябва да се отнасяш с хората така, както искаш да се отнасят с теб?
Правиш ли анонимни дарения?
Какво би направил за чуждо внимание? Колко ти е важно?
Еднакви неща ли изискваш от другите и от себе си?
Какво би казал на 15-годишното си аз?
Вярваш ли, че човек заслужава партньора си?
Кое е най-важното нещо в работата?
За какво искаш да харчиш парите си?
Умееш ли да се храниш/ забавляваш/ пътуваш сам?
Увежение или компромиси във връзката?
Стои ли телефонът ти до теб на масата, на която се храниш?
Представи си, че имаш всичко, за което копнееш. Какво прави удовлетвореното ти аз?
Доколко сме зависими от децата си?
Имаш ли нужда да получаваш признание за усилията си? (Ами ако си ги получил, но не си забелязал? по Катерина Стойкова)
Какво значи да си добър приятел?
Вярваш ли, че трябва да се отнасяш с хората така, както искаш да се отнасят с теб?
Правиш ли анонимни дарения?
Какво би направил за чуждо внимание? Колко ти е важно?
Еднакви неща ли изискваш от другите и от себе си?
Какво би казал на 15-годишното си аз?
Вярваш ли, че човек заслужава партньора си?
Кое е най-важното нещо в работата?
За какво искаш да харчиш парите си?
Умееш ли да се храниш/ забавляваш/ пътуваш сам?
Увежение или компромиси във връзката?
Стои ли телефонът ти до теб на масата, на която се храниш?
Неразбираемо е как нещата стават по-големи, когато чувствата не могат да излязат навън. Събудих се от собствения си глас, изправена в леглото, всичко изглеждаше уголемено и безнадеждно като в антиутопия.
С времето явно съм станала малко по-дебелокожа. Вълненията ми изригват на умерени тласъци.
И все пак сърцето си намира пролуки. Събужда те нощем, пристяга, избира саундтрак.
С времето явно съм станала малко по-дебелокожа. Вълненията ми изригват на умерени тласъци.
И все пак сърцето си намира пролуки. Събужда те нощем, пристяга, избира саундтрак.
8.11.17
Цял ден беше като събуждане след упойка. Току се съглася с обстоятелствата, и хоп! линията прекъсва, в паузата примигванията дори болят, Доротея се разполовява и оставя едната половина да се изплъзне в
Три неща направих за първи път днес.
Не си пожелах нищо. Не насочих ума си към нищо, не задействах нищо. Просто се завих и си пуснах стягащ шведски филм.
Отказах се от плановете си. Не излязох да тичам, не излъсках баните, не си проверих баланса в картата. Не се разтревожих. Да нямаш план и посока било осмото чудо на свeта. За първи път в живота си не стисках нищо здраво в продължение на цял един ден.
Пих чай, без да съм болна.
Бих искала да мога да постоя още малко в упойка.
Три неща направих за първи път днес.
Не си пожелах нищо. Не насочих ума си към нищо, не задействах нищо. Просто се завих и си пуснах стягащ шведски филм.
Отказах се от плановете си. Не излязох да тичам, не излъсках баните, не си проверих баланса в картата. Не се разтревожих. Да нямаш план и посока било осмото чудо на свeта. За първи път в живота си не стисках нищо здраво в продължение на цял един ден.
Пих чай, без да съм болна.
Бих искала да мога да постоя още малко в упойка.
за страха и чудото
30.10.17
неща, които съм чувала за цезаровото сечение:
това не е истинско раждане
страх я е да роди
лигави се
не носи на болка
предпочита да си плати и някой друг да свърши работата вместо нея
ами тя нищо не направи, само си лежа
бил ѝ тесен тазът, глупости
докторът само иска по-бързо да приключи
бебета, родени чрез секцио, не се научават да се борят в живота
Слава богу, успях да се освободя от срама си, че синът ми се е появил оперативно. Не просто се освободих, а се гордея, защото е здрав и силен, а аз се възстанових много бързо.
Да, боли зверски и дълго.
Да, облекчена съм, че половият ми орган не е бил разкъсан.
Да, тазът ми е тесен. Като на милиони жени по света, които нямат късмета да им бъде помогнато като на мен, за някои това е фатално.
Да, страхувах се като всяка жена, която ражда. Не от болката. Това е вселенски страх, който няма общо с болката.
Да, след секцио е много по-трудно да накараш бебето си да засуче, да се изправиш, да проходиш, да се смееш, да спортуваш.
Да, след операция носиш белег, в началото плътен и отвратителен, после - фин и почти красив (стига да не пресича татуировката ти по средата). Но белег, който показва, че там се е случило чудо.
Започнах да преосмислям съдбата на моето раждане. Вече пропускам покрай себе си всякакви коментари за това какво е можело да бъде. Тогава се случиха много неща, за които вече съм си простила, и се чувствам наравно жена и майка с другите.
това не е истинско раждане
страх я е да роди
лигави се
не носи на болка
предпочита да си плати и някой друг да свърши работата вместо нея
ами тя нищо не направи, само си лежа
бил ѝ тесен тазът, глупости
докторът само иска по-бързо да приключи
бебета, родени чрез секцио, не се научават да се борят в живота
Слава богу, успях да се освободя от срама си, че синът ми се е появил оперативно. Не просто се освободих, а се гордея, защото е здрав и силен, а аз се възстанових много бързо.
Да, боли зверски и дълго.
Да, облекчена съм, че половият ми орган не е бил разкъсан.
Да, тазът ми е тесен. Като на милиони жени по света, които нямат късмета да им бъде помогнато като на мен, за някои това е фатално.
Да, страхувах се като всяка жена, която ражда. Не от болката. Това е вселенски страх, който няма общо с болката.
Да, след секцио е много по-трудно да накараш бебето си да засуче, да се изправиш, да проходиш, да се смееш, да спортуваш.
Да, след операция носиш белег, в началото плътен и отвратителен, после - фин и почти красив (стига да не пресича татуировката ти по средата). Но белег, който показва, че там се е случило чудо.
Започнах да преосмислям съдбата на моето раждане. Вече пропускам покрай себе си всякакви коментари за това какво е можело да бъде. Тогава се случиха много неща, за които вече съм си простила, и се чувствам наравно жена и майка с другите.
27.10.17
Странно е как помня не безумния ни вакуум, а моментите, когато стояхме сгушени като зародиши. Един в друг, с ритмичните трептения на миглите ни, луничките, които преброявах по носа ти, музиката, гъгнеща космически. Телата ни в разпад или пък толкова напрегнати, че се стремят към вцепенение. Вкуса ти помня от тогава. Материите ти, текстурите, които епидермисът зазижда вътреклетъчно. Така в главата ми секунди траят цяла вечност.
М.
26.10.17
Висока е и бяла.
Потта ѝ мирише на човек,
който се е любил в колата.
Примигва на каданс,
дъхът ѝ блика кестеняво (риж при залез),
кракът величествено дълго се повдига.
Младостта тактува.
Потта ѝ мирише на човек,
който се е любил в колата.
Примигва на каданс,
дъхът ѝ блика кестеняво (риж при залез),
кракът величествено дълго се повдига.
Младостта тактува.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Design by SkyandStars.co | BACK TO TOP