Бел. прев.: Нямам достъп до писмения оригинал на това стихотворение, защото го слушах в Storytel. Смятам, че свалих текста правилно, но все пак си оставям възможност за грешки.
Грешки в превода със сигурност има, но също така се надявам да съм представила предателите като живи хора. Такива, каквито вероятно са за лирическата героиня. Не знам, аз бих се изкефила на подобна епифания. Хареса ми, че нейните lover and friend не са част от красива прожекция. А също, че героинята знае, че някои врати просто не се затварят.
П.С. Благодаря на Мария Янкулова и Деси Желева за помощта.
Когато завариш любимия си с приятелката ти
голи във вашето легло,
има неща, които можеш да кажеш.
Сбогом не е едно от тях.
Никога не ще затвориш тази грубо отворена врата,
те ще останат в тази стая завинаги.
Но трябваше ли да са толкова голи,
така лишени от изящност,
така да шляпат сякаш че в локва?
Твърде длъгнести крака, твърде пълни кореми,
тлъстини тук-там,
кичури коса.
Да, това беше предателство,
но не към теб, а към някаква представа,
която си имала
за тях -- тайнствени и в меко осветление,
докато прехвърча сняг
сред моравия декемврийски залез,
не тази непохватна голота,
не тази разхвърляна плът, уловена
от яростния блясък в твоя поглед.
