По по-различен начин чета чужда поезия след появата на книгата ми. Казвам си "Ами да, нали."
От време на време отнякъде изплува някой, който ме удря в гърдите с образност, въображение, ритъм. Тогава затварям за малко книгата и дълго се мъча да продължа.
