Съседката простря прането си и въздухът
размести завесата от майски полипи.

Това е същото небе и въздухът е същият,
във който се събудих. И не е.

Санитарката каза

 Тя, женската работа, край няма.

Изход на видовете (от Никола Маринов)

От книгата на Никола Маринов ме гледаха гълъби. Не ми е за пръв път. В "Записки на жената призрак" също бяха там. Не ги харесвам. Сякаш видът им мирише на градските гълъби. 

На перваза пред прозореца идват и отлитат. Чудя се дали да го приемам за знак. Все пак и черната котка пред кабинета приех с иронична усмивка. А-ха бях тръгнала да я извеждам навън и трябваше да вляза при лекаря.

Аз съм придружител не само на майка си, но и на себе си. Половината ми аз е излязло от себе си и си записва: гълъби, котки, кучета, които ми правят място. Anima(l) whisperer. 

Снощи въздухът в Добрич беше пропит от влага. Цял ден духаше и вятърът беше довял малко от морето. Паркът е зелен, болницата е болница. Страхът според обстоятелство се оцветява различно като лакмус. Помня дори нещата, която мисля, че съм забравила.

Довърши изречението

 Предпочитам пак да родя, но не и да…

Демон

Денят още ме влачи из стаята, 

каза да не мърдам от къщи,

да си бях държала устата затворена,

да си бях мислила по-рано.

За пред хората се обичаме. 

Идват моменти, в които от себе си виждам само лошата приятелка, тънкотърпеливата майка, свистящата съпруга.

Да пиша в блога си, за да осмисля гузната си съвест.

 Perfect is nothing.

- без

- не

- фрустрацията