Въпреки че от умора скоро ще капна,
само още нещо трябва да отметна.

да забърша стълбите, да хвърля боклука,
влажното пране да прибера на сухо.

Работата на жената никога не свършва:
затова започнатото ще довърша.

Но само едно не ми е достатъчно.
С докато ще станат три задачите.

Още малко мога да вмъкна със само.
(Простете, само да премета ми остана.)

На работа е същото като вкъщи.
Сметки, писане, телефонни срещи...

Но не може все да е така.
За днес приключих с всичките дела.

Нека Докато е нещо извън мене -
като земната ротация, морското вълнение.

Нека само да съм нейде до вода,
да прехвърлям камъчета от ръка в ръка.

Намирам картичка на северното сияние в Исландия в неотваряна от години детска книжка. 

Кой ми я даде? Откъде знае какво сънувам?

Докато го будя, си мисля: "Дано някой ден човекът, който го обича, да не иска да го промени." Както майка му.

Обичам да слушам книги, четени от автора, макар да имам сложно мнение за четенето на глас. Сега слушам Crying in H Mart и гласът на авторката потреперва на чувствителните места, преживява отново. Всичко е мемоар.

Не всеки може да чете. Бени може, тематичните ѝ четения са успокояващи и извисяващи, ето линк към последното.

И писането извън блога ми е сложно. Не вярвам, че е истинско, докато не го напечатам, докато не видя мравките, строени в редици. Почеркът ми изчезва, моливите ми съскат. Тефтерът ми е пълен с разнородни записки, никаква романтика.

Януари се отвори пред мен като прегръдка. Цяло пълнолуние исках да кажа точно това и благодаря за възможностите, които ми отне и даде.

There's a certain Slant of light (320), Emily Dickinson

оригиналът

Някак косо пада светлината

в следобедите зимни

и ни терзае както ни гнетят

тежки катедрални химни.

От небесната рана, която нанася,

не виждаме никакви белези,

но промяна оставя в душата,

където смисълът таи се.

Не е урок за никой тя,

на отчаянието е печатът.

Тя е върховната печал,

която висините ни пращат.

Щом идва, пейзажът замира,

сенките дъх притаяват,

а тръгне ли си, далечна

като очи на мъртвец си остава.

 Съвсем, съвсем нови.