There's a certain Slant of light (320), Emily Dickinson

11.1.22

оригиналът

Някак косо пада светлината

в следобедите зимни

и ни терзае както ни гнетят

тежки катедрални химни.


От небесната рана, която нанася,

не виждаме никакви белези,

но промяна оставя в душата,

където смисълът таи се.


Не е урок за никой тя,

на отчаянието е печатът.

Тя е върховната печал,

която висините ни пращат.


Щом идва, пейзажът замира,

сенките дъх притаяват,

а тръгне ли си, далечна

като очи на мъртвец си остава.