Завивам я и ѝ казвам:
“Успяваш ли да дишаш през тази малка пролука?”
Не мисля, че ме чува. Ушите ѝ винаги са под водата,
Незадълбочена и повърхностна,
невнятна и хлъзгава,
флуидна и меркуриева.
Само привидности. Влачи мекото ми
тяло все по-навътре сънят.