Ялова жена (Силвия Плат)

Имам подчертан интерес към стихотворенията на Плат, в които става дума за майчинството. Morning Song, Metaphors, Child, Thalidomide и много други, разбира се...
В дневниците си Силвия неведнъж споделя противоречивите си чувства към майчинството. От една страна от съвсем млада знае, че един ден ще има деца, син (!), от друга разкрива страховете си - че децата биха попречили на свободата ѝ да пише, че може да роди бебе с недъзи или психическо разстройство, че непременно първо трябва да бъде осъществен, публикуван, писател и едва след това да се отдаде на отглеждането на потомство. Изключително откровена е в съмненията и несигурността си.
Тълкуванията тук са много. Студените музеи, луната, болничната среда са чести обитатели на стиховете ѝ, удивително е как в цялата безизразност и стерилност на амбианса, лирическият ѝ глас е плътно населен, без да е многословен.


Празна съм, в мен отеква всяка стъпка,
музей без статуи, без разкошни колонади и ротонди.
В двора ми водите на фонтан подскачат и потъват пак във себе си -
сляп за света, с душа на послушница. Мраморни лилии
издишат бледност все едно аромат.

Представям си се с важна публика,
майка на бяла Нике и няколко Аполона с празни очи.
Вместо това мъртвите ме раняват с внимание и нищо не може стане.
Луната полага длан на челото ми,
като сестра равнодушна и тиха.