Ялова жена (Силвия Плат)

12.1.20

Имам подчертан интерес към стихотворенията на Плат, в които става дума за майчинството. Morning Song, Metaphors, Thalidomide и много други, разбира се...
Barren Woman е написано след спонтанен аборт. Дъщеря ѝ Фрида вече е била родена, но Силвия е чувствала цялата тежест на изолацията и безпомощността си. Вероятно е смятала, че помятането е знак, че не може да има други деца (скоро след това е родила сина си Николас) и че не се гледа с добро око на бездетните жени (но нали вече има едно дете?!). Аз лично бих добавила и празнотата в писането като друг възможен 'аборт'.
Тълкуванията са много. Студените музеи, луната, болничната среда са чести обитатели на стиховете ѝ, удивително е как в цялата безизразност и стерилност на амбианса, лирическият ѝ глас е плътно населен, без да е многословен.


Празна съм, в мен отеква всяка стъпка,
музей без статуи, без разкошни колонади и ротонди.
В двора ми водите на фонтан подскачат и потъват пак във себе си.
Сляпа за света, послушница. Мраморни лилии
издишат аромата на своята на бледност.

Представям си се с важна публика,
майка на бяла Нике и няколко Аполона с празни очи.
Вместо това мъртвите ме раняват с внимание и нищо не може стане.
Луната полага длан на челото ми,
като сестра равнодушна и тиха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар