II

Среща

Искам да знам къде лъчът пронизва камъка

и как палачът избърсва очи с дланта,

с която убива.

Искам онова златно сечение, където

жената среща детето,

където дърво и стъкло превръщат се в къща.

Искам да знам какво нямам

и как се сглобява. Имах сини балони
на небесната рокля с бяла якичка.

Черно-бяла е снимката, но помня

цвета, сякаш едновременно съм на три

и на още трийсет и три. И съм жива.