Дъжд с оранжева сигнализация. Жена с огромен чадър в най-интелигентния нюанс на оранжа пресича погледа ми. Непрестанно си повтарям “the deluge, the deluge”… Сигурно защото има нещо терминално в тези порои. Не отпускащо както обикновено, не по теофиловски възродително, а по-скоро крайно като свлачище. И сигурно заради книгата на Барнс, която слушам, тя започна с Потопа.

Майка дърпа сина си напред, май се опитва да посрещне дъжда преди него. Носи и раницата му - електриковооранжева. На връщане пак ги засичам, затова внимавам много за знаци.