Фратура Векиа • Ребека Елсън

12.7.21

Breaking bread beside the spring,
Yourself mute
And the village going to the mountain
Stone by stone,

A snake moves towards the water,
Mythical, precise, remote,
And you are taken by a sudden temporality,
Like water from a dry hill --

Each bit of landscape
A piece from somewhere else

Till, lying on your back
There is no mountain,
Only sky,
Only a cloud
Running.

Отчупваш хляб край потока,

мълчиш,

а селото потъва в планината

камък по камък,


змия се плъзва във водата -

митична, точна, вглъбена,

и внезапно те обгръща усещане за време

като вода от сухо възвишение.


Всяка частица пейзаж

е частица от някъде другаде.


Докато, легнал по гръб,

изгубваш от очи планината

и остава само небе,

в което само облак 

пробягва.