Frattura Vecchia • Ребека Елсън

12.7.21

Седнал до извора, отчупваш хляб,

мълчиш,

а селото потъва в планината

камък по камък,


змия се плъзва във водата -

митична, точна, вглъбена,

и внезапно те обгръща усещане за време

като вода от сухо възвишение —


всяка частица пейзаж

е частица от някъде другаде


лежиш по гръб, докато

вече няма планина,

а само небе,

само облак 

пробягва.