Теории за всичко (или за ризата на лектора, която е като картината на стената), Ребека Елсън

Силно се вълнувам от връзката Вселена-поезия, затова цялата книга Фигури на Мария Попова беше страхотно преживяване за мен. Мисля, че не е нужно да разбираш от физика и да помниш закони, за да припознаваш части от себе си в астрофизиката. Разбираме звездите. Откакто пък прочетох стихотворението Antidotes to the Fear of Death на Ребека Елсън, не мога да спра да мисля за Космоса и неговите стихотворения. Опитите ми за превод на тези нейни стихове са опит да обхвана необхватното, да си обясня неща, които вероятно не ми е писано да разбера, но смисълът, знаем, е в процеса.

Не е ли страхотно, че в Universe има Verse?

Чуйте оригинала във видеото тук, особено мястото, където казва "the state when you're listening to a lecture, a teacher, but you're SPACING OUT''. 

Той стои там и приказва без обич

за теории в които, според принципите

на тази или онази вселена
може да има законотворци,
определящи траекторията на свободното падане,

където безпристрастно се измислят нещата,

а волята е моментен щрих,

осветен от син антропичен проблясък,

буря на небосклона.

Но дори картината на стената зад него --

случайност от разбити пропорции,

не е съвсем затъмнена от подредените му

йерархично плаки

и историята на мисълта.

A това, което той не вижда, е следното:
себе си, проектиран до своите проекции,
където цветовете на картината
са се разлели по ризата му,
движението им е застинало в сложна
композиция от линии и светлина.