Антидоти на страха от смъртта, Ребека Елсън

9.11.20

Понякога, като антидот 

на страха от смъртта,

ям звезди.


В тези нощи, лежейки по гръб,

от поглъщащия мрак ги изсмуквам,

дорде побера всички, всички в мен,

парливи и остри.


Друг път пък се разбърквам

във вселена все още млада,

като кръв топла все още:


няма Космос, само простор,

на невъзникнали още звезди светлината

се стеле като сияйна мъгла

и всички ние, всичко

вече е там,

но неоградено от форма.


И понякога стига

на земята да легна

до прародовите ни кости:


да тръгна по пътя застлан

с нашите изхвърлени черепи -

всеки един като дар, все едно какавида,

и да си кажа: отлетяло е с ярки крила

онова, що е напуснало тези обвивки.