ТИ, престъпен демон от кладенеца
на роклята ми, от ръба, от чашката, от
сгъвката, видян и изгълтан с двете
очи и с устата, която мълчи
и ти мълчиш в тази трансгресия, в този танц,
в това действие, в което ролите нямат
пол, а само дъно, но на дъното
вода, огледало, течен тис, течен ти,
който се чуваш, когато крещиш,
а когато мълчиш - още повече.
