Какво се вижда от малката количка, с която профучаваш? Паячета, мравки, тревички? Твоите жълти намерения, околовръстният път на раздялата с мама.
Ето ги двата ти разранени палеца. Съединител и Спирачка. Всеки дрифт с червена количка води до още кръв. Как ли ще треперя след 16 години, когато искаш ключа за колата? Не е ли забавно как твоето уверено детско шофиране е в пълен противовес с моето неуверено възрастно. Как вземаш страха ми го правиш на пух и прах пред очите ми...
2 години от твоето изгряване от корема ми. Объкрвам се всеки път, когато се опитвам да обговоря чувствата си към теб, дните минават като примигвания, старостта ме застига шеметно бързо, усещам се тленна край теб и в същото време жива, безспорна. Няма времепространство за размисли, има интензивно, яркочервено обичане.
Къдрица. Очички копчета към утре. Нова бръчка край устата ми. Бързи силни крачета. Моят разбит кръст. Твоите примитивни думи. Моите побеляващи коси и все по-избеляваща памет. Твоето устремено рисуване, твоите ясни граници, твоята усмивка от сутрин до вечер. Моето вслушване.
След твоето раждане се преобърнах. Беше най-болезненото и най-щастливото пристигане на място, на което не съм била - в мен. Интензивността на първата ти година отстъпи място на сангвиничното ти живеене в новосъздадения сезон у дома, вечното лято. Изпробва всяко стъпало, от което може да се пада, откри огромната привилегия да имаш брат, брат като "Мами", както го наричаш, неусетно преобрази семейството ни в търпеливо и суперадаптивно цяло. Благодаря ти за тази мощна лъчиста енергия, с която светиш около нас, мили мой Сава!
Навършваш the terrible two в пандемия и страховити властови безчинства. Мъчно ми е, че това е светът, който ще се отваря пред теб. Откакто съм майка, разбирам все по-добре хората, които не желаят да имат деца именно заради света, в който ще трябва да ги гледат.
Скоро татко ти ми каза, че съжалява единствено, че не си ни се случил по-рано. Аз пък знам, че се роди тогава, когато трябваше, след един сеизмичен лъвски рев в зоопарка. Кръстихме те с първите букви на татко и бате, името ти те извика, момчето ми. Как съм си мислела, че мога да имам някое друго дете?!
Обичам твоя футбол за десен крак и пица с вилица в лява ръка. Обичам как спиш, излегнат върху цялата възглавница и как винаги си готов за още няколко спускания от пързалката. Обичам смеха ти като малки конфети!
Как минава времето, мило мое дете! Как не искам да пусна бебето и как е трудно да не стискам здраво. Дано растеш здрав и щастлив, Сава! Честит рожден ден!
