На-на-на

6.5.19

Сънят ти е пролетен, лек и лъжовен,
на мама милият млечен, мъничък змей. След полунощ оживява
вампирът на Края, още сукалче, който не ще да разбере.
Мама и змей вече не са едно цяло. Имаме Мама. Имаме Змей.
Пей
своята яростна кода. Всеки син се състои от това, за което гладува.
Понякога дори мама да цунка, обич моя, пак ще боли.

Няма коментари: