8.5.19

Силвия,

омекнаха коленете на дъжда.
От коремния разрез на облака
проплака Колосът. 

От трийсет години се бъхтя
да изчегъртам от гърлото ти утайката.*

Ще зейне липсата му като дупка от зъб,
дано да е млечен.

*из Колосът на Силвия Плат
пр.: Владимир Трендафилов




1 коментар:

  1. Много обичам поезия, а този стих веднага ми става един от любимите!

    ОтговорИзтриване