8.4.19

Отново поривът да потъна в нехудожествена литература. Всъщност, трудно ми е да я наричам точно литература, не знам защо. Литературата за мен винаги ще е Другото - въображаемото, фантазното, метафоричното.
Напоследък се случват интересни неща в приятелствата ми. Като че ли последните няколко години съм била в кома и сега се пробуждам, виждайки ново аз и нови хора до мен. (Дори не казах срещу, а до)!!! Допускам да виждам приятелките си по-цялостно, без това да ме отблъсне.
Това може би е резултат от дългото прокарване на път към мен самата, в родовия канал на мисълта. Усещам поривиста автономност, чак сега, на тази уж вече улегнала възраст.
Силно ме вълнува какво се случва и между мен и синовете ми, динамиката на тази триада. Къде стоя?
Бележка: все още ревнувам от не-майки. Много.
Да се върна отново на нехудожественото четене. Понеже прекарвам дълги часове в разходки с количката, поне по 6-7 км. дневно, откривам, че слушането на аудиокниги работи много добре в такива случаи. Нехудожествени книги. Не успях да накарам мозъка си да се фокусира в четена на глас белетристика, но с фактологията е като да съм на лекция. Удивително е как добре запомням.  A никога не съм била силна в помненето на истински неща, виж, с имагинерното съм бог.

Няма коментари: